|
| |||||||
|
4 “НЕ МОЖЕШ ДА ПОСТАНОВЯВАШ МОРАЛА СЪС ЗАКОН”
"Дами и господа, млади и стари. Това може да изглежда необичайна процедура, да ви говоря преди началото на филма, но ние имаме един необичаен сюжет: раждането на свободата. Историята на Мойсей.” Да, това е бил необичаен начин за начало на филм. Това са уводните думи на Сесил Б. де Мил, режисьор на Десетте Заповеди (1956), с актьорите Чарлтън Хестън и Юл Бринър. Но де Мил е имал нещо повече в ума си освен това да прави филм. Той е смятал темата на своя филм за толкова важна, че излиза на сцената за да произнесе кратко, но силно изявление за същността на свободата под Божия закон:
Всеки закон е отражение на някакъв морален кодекс. Невъзможно е да избегнем налагането на морал върху хората или постановяването му чрез закон. Постановяват се закони срещу кражба и убийство, а те отразяват някакъв морален кодекс. Малко са хората, които биха се противопоставили на въвеждането на закони, които наказват крадците и убийците. И все пак, такива закони налагат някаква морална система върху всички нас. Макар че крадците и убийците може би се противопоставят, никой не призовава тези закони да бъдат отречени защото налагат морален кодекс. Тогава следват въпросите относно определянето на това какво означава кражба и убийство. До едно време общото мнение е било, че абортът е убийство. Сега моралният климат се е променил. Абортите са узаконени. Това, което едно време е представлявало убийство, сега представлява любимо право, което трябва да бъде защитавано чрез закон. Защитниците на абортите вярват, че е неморално да се отрече на жената правото на аборт. Те работят за налагането на закони върху цялото общество за защита на “моралното право” на онези, които искат абортите:
В дебатите относно законодателството една морална система се противопоставя на друга. Винаги се използва морално убеждение. “Неморално е хора да живеят в кашони или в изоставени автомобили, когато има толкова много богатство в страна като Съединените Щати,” отбелязват защитниците на бездомните. Привържениците на мира защитават каузата си с, “Неморално е да се произвеждат бомби, когато има толкова много нуждаещи се по света.” Те работят за промяна на щатско и федерално ниво за да получат подкрепа на своята кауза, използвайки морално убеждаване. “В една сцена от един уестърн, Силвърадо, по времето когато законността и редът още не са били достигнали до границата, един стар негър земевладелец е убит от безмилостни собственици на ранчо за добитък. Когато синът на стареца открива тялото, той казва тъжно, ‘Това не е правилно.’” [2] Но защо да не е правилно? Тогава въпросът не е “дали моралът ще бъде постановен чрез закон?”, а “чий морал ще бъде постановен чрез закон?” Тед Търнър, съзнателен хуманист и “новинарски магнат,” не отрича, че има нужда от морален кодекс, когато заяви своята версия от “десет заповеди.” Той заключи, че трябва да има нов морален кодекс, основан върху неговия възглед за морала. Търнър каза:
Дали Търнър е чел Десетте Заповеди наскоро? Наистина ли иска от нас да повярваме, че законите срещу кражбата и убийството са “остарели правила”? Чудя се как ли би реагирал, ако някой от неговите служители започне да краде от него? Ако хората вече не обичат да им се заповядва под “остарелите правила,” наречени Десетте Заповеди, тогава защо да искат да им се заповядва под заповедите на Търнър? Кой ще налага новите заповеди на Търнър? Какво ще бъде наказанието за неспазването им? Не можем да живеем без правила и морален кодекс. Дори хуманисти като Търнър признават това. Освен това, имало е бедност по времето на Мойсей и законът, който дойде от Бога към Мойсей на планината Синай, даде подробни решения за справяне с бедността. Правосъдието не е основано върху желанията на малкото или върху натиска на могъщите. Правосъдието може да бъде осигурено само когато се обърнем към закон, който е извън партизанските интереси на падналите хора. Правосъдието трябва да почива върху обективни норми на право и справедливост. Трябва ли да се позоваваме на последните статистики за изборите? Дали Върховният Съд е крайната инстанция? Чий закон е правилен? Защо да слушаме Тед Търнър, а не, например, Адолф Хитлер? Това, срещу което хората често се противопоставят, е налагането на морал чрез закон, който ги засяга лично. Някои жени искат абортът да бъде узаконен, за да изберат тази процедура, ако средството за контрол на зачеването не успее. Те се притовоставят на всяко зяконодателство, което би направило аборта незаконен. Но същите тези защитнички на абортите не биха искали законодателство, което да позволява на съпрузите да бият жените си. Те биха искали върху техните съпрузи да се наложи законодателство против биенето на жени. Накратко, законът или моралът се възприемат като лична автономия (собствен закон): “Да мога да правя това, което искам да правя.” Но очевидно това води до анархия. И отново няма избавление от налагането на морала чрез закон.
Да погледнем в Библията. Божият стандарт за справелдивост е един и същ за всички Негови създания, било юдеи или езичници, вярващи или невярващи. Това включва дори и народите, които смятат себе си за нехристиянски. Някои вярват, че понеже не признават Бога за Господар и Цар, са освободени от следването на Божия закон. Те обикновено се противопоставят на всеки закон, който има религиозна основа. Но законите срещу убийството и кражбата са дълбоко основани в религиозните традиции, конкретно християнските традиции. Десетте Заповеди са известни със своите забрани срещу многобройни престъпления, които забрани са част от сегашната правна система. В Стария Завет Содом и Гомор нямаха подобно освобождаване от отговорност от законите на Библията: “А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа” (Битие 13:13, курсивът мой). Този извратен град беше унищожен за нарушаване на Божия закон, конкретно, за греха на хомосексуализма (Битие 19:4-5; Левит 18:22; 20:13).[4] Йона отиде да проповядва в неизраилтянския град Ниневия заради неговия национален грях. Ако ниневийците не са били задължени да спазват Божия закон – закон, подкрепен от религия – тогава как би могло да се очаква от тях да се покаят и защо Бог искаше да ги съди? (Йона 3). Чужденецът, човек извън заветното общество на Израел, беше длъжен да се подчинява на Божия закон: “Един стандарт да имате както за чужденеца, така и за местния, защото Аз съм Господ вашият Бог” (Левит 24:22; Числа 15:16; Второзаконие 1:16-17). Божият закон беше наложен и върху тях. Неспазването му означаваше съд, времеви и вечен. Законът, даден на Израел, беше също стандарт за народите около Израел. Когато тези народи чуят за праведното правосъдие вътре в Израел, те ще отбележат с учудване: “Ето, мъдри и разумни хора е този велик народ” (Второзаконие 4:6). Псалмопевецът прогласява на царете и съдиите на земята “да се вразумят . . . [и] да слугуват на Господа със страх . . .” и да “целуват Сина” (Псалм 2:10-12):
Не е ли това налагане на Божия морал върху света? В Новия Завет Новият Завет приема валидността на налагането на Божия морален кодекс върху света. Йоан Кръстител използваше Божия закон за да се противопостави на Ирод – който е идумеянин – в неговото прелюбодейство: “Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница, заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена. Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена” (Марка 6:17-18, курсивът мой; Левит 20:10; Второзаконие 22:22). Това беше нещо повече от просто съвет. Псалмопевецът заявява, че ще говори Божиите “изявления и пред царе, и няма да се посрамя” (Псалм 119:46). Тези изявления са заповедите, които той обича (ст. 47). Подобно, Исус каза на Своите ученици че гоненията ще им дадат възможност да говорят “пред управители и царе . . . за да свидетелствувате на тях и на народите” (Матея 10:18). Забележете какво каза Йоан Кръстител на някои държавни служители, които го попитаха относно техните задължения според Божия закон: “Дойдоха и бирници да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим? Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, което ви е определено. Питаха го и военнослужещи, казвайки: А ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито оклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си” (Лука 3:12-14). Йоан говореше за шестата, деветата и десетата заповеди в Декалога (Изход 20). Християните са длъжни да информират онези, които управляват в държавната власт за изискванията на закона и за последствията от непокорството. Няма област от живота, в която човекът да е освободен от изискванията на Божия закон. В Римляни 13 за държавния служител се казва, че е Божий служител, който има отговорността и властта да наказва злотворците. Като Божий служител той е длъжен да управлява по Божия начин и да налага Божия закон в онези области, в които Библията дава власт на държавния служител. Точно както служителят в църквата е задължен да прилага Божия закон, когато става въпрос за църковните дела, държавният служител трябва да прилага Божия закон, когато става въпрос за държавните дела. Ако държавният служител не прилага Божия закон, тогава той ще налага своя собствен закон или закона на онези, които имат най-голямо внлияние. Павел завършва раздела, занимаващ се с държавния служител, като цитира от Десетте Заповеди и ни казва, че те са обобщени в една единствена заповед, “Да обичаш ближния си както себе си” (Римляни 13:9). Но това не е нещо характерно само за Новия Завет. Павел цитира от Левит 19:18 това обобщение на закона. Някои може да искат да твърдят, че обобщената етика на любовта е премахнала и е заменила закона. Но едно обобщение не анулира това, което обобщава. Дали обобщението в края на една книга анулира и премахва това, което обобщава? Не, разбира се. По същия начин, любовта като обобщение на закона не анулира подробностите на това, което обобщава. Други биха искали да твърдят, че любовта е единственото ни ръководство когато става въпрос за етично поведение, тъй като Павел каза, че този, който обича ближния си, е изпълнил закона (Римляни 13:10). Но остава въпросът: Как знаеш дали обичаш ближния си? Отново, любовта без конкретни правила става безотговорна слободия. Любовта винаги трябва да бъде дефинирана по някакъв начин. Законът дава определение за любовта. Освен това, Павел не потвърди ли закона (3:31), който е свят, праведен и добър? (7:12,14). Изкупителното дело на Исус не ни освобождава от задължението да спазваме моралния закон – включително обществените закони – положен в Библията. Писанието не ни показва нито един пример за човек, християнин или езичник, който вече не е задължен да спазва законите, очертани в Писанието. Християните са свободни от “проклятието на закона” (Галатяни 3:13), но не и от изискванията на закона: “Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона” (Римляни 3:31). Кое не може да бъде постановено чрез закон Разбира се, няма начин да се наложат закони, които да направят хората добри. В този смисъл е вярно, че моралът не трябва да се налага или постановява чрез закон. Но функцята на закона не е да прави хората добри. Законът, в неговия библейски смисъл, е предназначен да възпира хората от вършене на зло, да защитава живота и собствеността и да постановява граници на наказанието, когато стане някакво престъпление. Но да кажем, че законът не може да бъде налаган в какъвто и да е смисъл, е безсмислица. Законът, дори с най-добрите намерения, не може да превърне дяволите в ангели. Ако, обаче, нарушаването на закона бъде последвано от наказание, друг индивид, виждайки, че има наказание (или многократна реституция, или смърт), може да бъде възпрян от опит за извършване на същото престъпно действие.
Трябва да се направи едно последно уточнение. Има много забрани в Писанието, но много от тях нямат свързани с тях църковни или държавни наказания. Греховете в сърцето не са престъпления. Пожелаването, например, е грях, но не е престъпление. Ако пожеланието води до кражба, тогава наказателно действие може да се предприеме само след като е станала кражбата. В допълнение, някои действия на непокорство е най-добре да се поемат от църквата и нейните съдилища (Матея 18:15-20; 1 Коринтяни 6:1-11). Семействата също са власти, които имат съдебната власт да решават семейни спорове. В крайна светка, никой не може да избегне налагането на някакъв морален кодекс.[7] [1] Archie P. Jones, “Christianity and the First Amendment: The Truth About the Religion Clauses of the Constitution,” unpublished manuscript, 3. [2] R. C. Sproul, “Creating Justice,” Eternity (November 1986), 19. [3] Rousas J. Rushdoony, Law and Liberty (Tyler, TX: Thoburn Press, [1971] 1977), 1-2. [4] Виж Gary DeMar, “Homosexuality: An Illegitimate Alternative Deathstyle,” The Biblical Worldview 3 (1) (January 1987), 1-4. [5] J. H. Bavinck, An Introduction to the Science of Missions (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1960), 12-13. [6] R. C. Sproul, Abortion: A Rational Look at an Emotional Issue (Colorado Springs, CO: NavPress, 1990), 90-91. [7] За разглеждане на многобройните дейности на управлението, виж Gary DeMar, God and Government: A Biblical and Historical Study (Brentwood, TN: Wolgemuth and Hyatt, [1982] 1990). |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |