"Чули сте,
че е било казано"
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Заключение

   

"Чули сте, че е било казано"
  Home    от Гари Демар  

13



“БОЖИЕТО ЦАРСТВО
НЕ Е ОТ ТОЗИ СВЯТ”

Под “не е от този свят” ние трябва да разбираме, че естеството и произходът на Неговото царство не са от този свят, а не че Неговото царство няма да се разпространява в този свят. В светския смисъл на думите цар и царство, в смисъла, в който Римската империя управляваше света, Той няма царство.

Х. У. УОТКИНС

"Братовчедката Америка пристана на презвитериански свещеник,” пише през 1775 Хоръс Уолпоул. Макар Уолпоул да не назовава свещеника, много хора смятат, че той има предвид Джон Уидърспун. Както всички християни от своята епоха, Уидърспун смята държавната власт за подчинена институция под Божието всеобхващащо царство (Исая 9:6-7).

Уидърспун и другите християнски патриоти от неговото време не хранят илюзии относно “довеждането на Божието царство” чрез политически игри. Те осъзнават, както Бенджамин Франклин така красноречиво заявява пред Конституционалния Конвент: “Бог управлява човешките дела.” Бог управлява, защото е цар и този свят е част от Неговото универсално царство-владение. Макар че Неговото царство не е от този свят, то определено действува в и над този свят. Франклин продължава:

И ако дори врабче не може да падне на земята без Негово знание [Матей 10:29], възможно ли е една цяла империя да се издигне без Негова помощ? Ние имаме уверение . . . от Святите Писания, че “ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите” [Псалм 127:1]. Аз твърдо вярвам в това и също вярвам, че без Неговата съпътствуваща помощ нашият успех в това политическо здание не ще бъде по-добър от този на строителите на Вавилон.

Човешките царства са зависими от действието на Божието царство в и над този свят. Птиците не падат на земята и царствата не се издигат без управлението на Божията провиденческа ръка. Повече от век преди написването на Декларацията за независимостта Джон Елиът, пуританския мисионер при индианците, пише в своя The Christian Commonwealth (Християнското общество, документ, предназначен като план за управление на индианската общност Натик), че не е за човека

да търси човешки Политики и Основи за Управление, измислени от човешката мъдрост; но както Бог върши техните дела вместо тях, така те трябва да се обърнат към Господа и да търсят от Словото от Неговата уста каква Основа на Управление е заповядал; и смирено в себе си да приемат това като най-доброто. . . . [П]исаното Божие Слово е съвършената Система или Рамка от Закони, която да управлява всички Морални действия на човека, било то спрямо Бога или спрямо човека.[1]

Тъй като живеем в Божието царство, учи Елиът, наше задължение е да спазваме правилата на Царя.

Все пак отговорност на гражданите, като поданици на небесния Цар, е да доведат държавна власт, която изпълнява небесните изисквания:

Нито бих ви насърчил да уповавате в мишците си или в плътта, нито пък да седите със скръстени ръце и да очаквате чудеса за вашата защита. Това е грях, който в Писанието се нарича изпитване на Бога.[2]

Упованието в политиката – “мишци или плът” – е упование в царство, което придобива властта си от този свят. Именно това неуместно упование, с което езически Рим е бил изпълнен, води Исус да възкликне, “Моето царство не е от този свят” (Йоан 18:36). Божието царство не трябва да се прави по образа на Римската политическа теория.

Царството и царствата

Според популярния аргумент, ако Исусовото царство не е от този свят, тогава как християните могат да твърдят, че са отговорни да работят за царството? Както някои твърдят, тъй като Исусовото царство е само небесно, не може да има земно проявление на Божиите дела освен изкупването на неспасените. Божието царство няма нищо общо с този свят докато Исус не се върне лично да царува на тази земя в хилядагодишното царство; това повтарят непрекъснато съвременният фундаментализъм. Това са типичните отговори, които се дават на човек, който пита, “Защо не се заемете да доведете промяна в света?” Както вече видяхме, Божието царство е нещо повече от само небесно царуване или дори буквално хилядагодишно царуване на Христос на земята.

Някои християнски писатели са толкова крайни в своето настояване, че Божието царство не се докосва до земните неща, че дори отричат, че хилядагодишното царуване на Исус е Божието царство. Дейв Хънт, проповедник на грабването, пише, че “милениалното царуване на Христос въобще не е царство и всъщност е окончателното доказателство за непоправимото естество на човешкото сърце.”[3] Хънт по-късно се отказва от това си твърдение,[4] но неговите по-късни писания по същата тема оставят ясно впечатление: Царството не може да се изяви в свят, в който грешниците все още имат тела от плът и кръв:

Макар че [царството] наистина има земно изявление по време на хилядата години, царството няма да се реализира в неговата вечна пълнота – която “плът и кръв не могат да наследят” (1 Коринтяни 15:50) – освен в новата неразрушима и нетленна вселена, която ще бъде създадена след като настоящата бъде унищожена.[5]

Дейв Хънт и другите се позовават на Йоан 18:36 (“Моето царство не е от този свят”), за да докажат, че царството е по естество (само?) небесна и вътрешна реалност.[6] Дейвид Уилкърсън цитира този стих и добавя, “Това решава въпроса за мен, както трябва да е за всички вярващи, които почитат Неговото Слово.”[7] Според Уилкърсън ние трябва да приемем думите на Христос с най-голяма сериозност. Въпросът е, какво означават думите на Христос? Какво се решава чрез повторението на един-единствен стих без никакъв контекст?

Какво има предвид Исус когато казва на Пилат, че Неговото царство не е от този свят? Дали иска да каже, че Неговото царство е като невидимия етер, за който учените преди един век са вярвали, че обхваща цялото пространство? Дали иска да каже, че Неговото царство няма никакво въздействие върху хода на историята? Да цитираме един стих без обяснение няма да помогне на нашето разбиране за разговора между разпитващия и обвиняемия. Нищо не се решава от цитиране на един стих без той да се изследва.

Този малък предлог

За да се стигне до правилно тълкуване на Йоан 18:36 трябва да се разгледат няколко важни въпроса. Може би най-важният въпрос, на който трябва да се отговори, е какво означава предлогът от (гръцки, ek).* Отговорът може да изглежда очевиден, но не е. Само си помислете по колко различни начини използваме от (of) в английския: the Queen of England (кралицата на Англия – показва границите, в които се простира властта на кралицата), a stack of wood (куп дърва – казва ни от какво е купът), a box of cereal (кутия със закуски – казва ни какво е съдържанието на кутията), и т.н. В гръцкия има същото разнообразие. По същество гръцкия предлог означава “произлизащ от” и може да има няколко различни значения: отделяне, посоката, от която нещо идва, източник или произход, както и множество второстепенни значения.[8] Много коментатори са съгласни, че в Йоан 18:36 ek има значение на “произход”; следователно, твърдението на Исус се отнася за произхода на властта и силата на Неговото царство.

Френският коментатор Годе пише, “Изразът ek tou kosmou, от този свят, не е синонимен с en to kosmo, в този свят. Защото царството на Исус определено бива реализирано и развивано тук на земята; но неговият произход не е от земята, от човешка воля и земна сила.”[9]

По-късно лутеранският коментатор Ленски пише, “Произходът на Исусовото царство обяснява неговата уникална същност: то “не е от този свят.” . . . [Всички други царства] произхождат от [ek] този свят и имат царе, които съответствуват на този произход.”[10] Б. Ф. Уесткот се съгласява, че Исус иска да каже, че Неговото царство “не придобива своя произход или подкрепа от земни сили. . . . В същото време Христовото царство е ‘в света,’ както са и неговите ученици ([Йоан] xvii.11).”[11] Библията на Чарлс Райри обяснява, че Исус иска да каже, че Неговото царство “не е от човешки произход.”[12] Робърт Кулвър коментира в Toward a Biblical View of Civil Government (Към библейски възглед за държавната власт),

Думите “от този свят” са превод на ek tou kosmou toutou, тоест, произхожда от този свят. Смисълът е източник, а не място на действие. . . . Не е правилно да се каже, че бъдещото изпълнение на Христовото царство не е в историята. В никакъв случай! То ще стане в историята и е самата цел на историята. . . . Много ясно е, че Исус не говори нито за естеството на Своето царство, нито за неговото място на действие, а за силата и произхода на неговото установяване.[13]

Следователно, когато Исус казва, че Неговото царство не е “от” този свят, Той има предвид, че то не придобива своята власт и сила от света; Неговото царство е от друго място. Този стих говори за произхода на царството, не за неговото място във вселената. Исус не казва, че Неговото царството се носи във въздуха без да докосва света. Той не иска да каже, че управлява небето, но е оставил земята да бъде управлявана от Сатана. Той има предвид, че Неговото управление произхожда от небето, а не от света.

Гледната точка на Пилат

Въпросът на Пилат относно царството и царствата се отнася за политическата власт както той, земният управител от Рим, я разбира. Тъй като въпросът на Пилат идва от гледната точка на Пилат, Исус отговаря по начин, който Пилат разбира. В Йоан 18:37 Пилат казва, “Значи Ти си цар?” Исус не отрича, че е цар. Той отговаря на въпроса на Пилат направо: “Право казваш, че съм цар. Защото за това се родих [Лука 1:32-33; 2:2] и затова дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, чува гласа Ми” (Йоан 18:37). Дали Исус ще поведе войска? Колко голяма ще е тя? Тъй като казват, че Той е “юдейския цар” (Лука 23:3), дали Исус ще поведе бунт сред юдеите за да отнеме властта от Пилат? Какво въоръжение ще използва? Пилат вярва, както вярват много юдеи от онова време, че само въоръженият конфликт може да разшири едно царство. Задължение на царя е да използва военна сила против враговете. Тъй като Исус е цар, Пилат предполага, че Той ще ръководи Своята армия по същия начин. Това е бил римският начин на мислене:

На читателя се представя една драматична сцена, в която се противопоставят два различни вида царска власт; царска власт подкрепена от властта и мощта на имперски Рим, представена в Пилат, царска власт от този свят и поддържана чрез оръжията на този свят, и царската власт на Исус, който не е от този свят, в която монархът царува като бъде издигнат на кръст ([Йоан 18:]36). Очевидно разказът предполага, че на Пилат е било внушено, че Исус, като си приписва царска власт над юдеите, е всъщност политически революционер и следователно възможна заплаха за Рим. . . .[14]

По-късно Исус казва на Пилат, че и неговото положение на политическа власт и по аналогия на всички други, които управляват (Римляни 13:1), е подвластно на царската власт на Бога, тъй като Исус е “Началник на земните царе” (Откровение 1:5).

Когато Исус мълчи в отговор на въпроса на Пилат относно Неговия произход (Йоан 19:9), Пилат е възмутен: “На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?” (19:10). Отговорът на Исус решава въпроса относно действието на Божието царство. Ако Божието царство не действуваше в и над този свят, следващите думи на Исус биха били лъжливи: “Нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено отгоре. . . .” (19:11, курсивът мой).

Следователно, Божието царство наистина действува в този свят. Дотолкова, че то въздействува върху човешките царства: “Сърцето на царя е като водни потоци в ръката на Господа; Той го обръща накъдето иска” (Притчи 21:1). Не е чудно, че Пилат казва, че не открива в Исус вина, която да заслужава смърт (Лука 23:22).

Объркването относно думите на Исус идва от лъжливото схващане, че отговорът на човешките проблеми е изцяло политически. Имаше множество случаи, в които тълпата искаше да Го направи цар (Йоан 6:15). Макар че царската власт на Исус има и политически аспекти, точно както има лични, семейни, икономически, делови, църковни и правни аспекти, Божието царство не се довежда по политически път. Добрите закони не правят добри хора. Само върховното действие на Святия Дух в новорождението прави хората добри. Държавата има наложена от Бога отговорност да върши дейности в подкрепа на царството според постановленията на Божието Слово относно държавните дела.

Хората от времето на Исус виждат Божието царство само във външните му проявления. Те си го представят да идва не чрез новорождение, а чрез революция. Исус казва за Своите ученици: “Истина, истина ви казвам, търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте” (Йоан 6:26). Именно посланието на Исус относно нуждата на човечеството от спасение и относно Него като Спасителя, Божия Месия, принуди религиозните и политическите власти да искат смъртта Му.

Божието царство никога не се разширява чрез политически интриги, подкрепени от военна сила. Макар че е ориентирано към властта, властта на царството идва от горе и действува в човешкото сърце: “И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас, и ще отнема каменното сърце от плътта ви, и ще ви дам сърце от плът. И ще вложа Духа Си вътре във вас и ще ви направя да ходите в наредбите Ми и да пазите правилата Ми, и да ги вършите” (Езекиил 36:26-27). Себевладението, чрез което Бог подчинява човешкото сърце, за да бъде способно да се учи, води до праведно семейство, църква и държавна власт (1 Тимотей 3:1-13).

Военните оръжия, които се изхабяват с течение на времето или излизат от употреба, са надеждни толкова, колкото са и онези, които ги произвеждат. Нещо повече, такива оръжия засягат само видимите неща. Те могат да покорят един народ, но не могат да новородят онези, които са мъртви в своите престъпления и грехове (Ефесяни 2:1). От друга страна, Божието Слово е “живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на мислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12).

Свръхестествената сила, която движи Божието царство, никога не е обвързана от политическа риторика: “Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Коринтяни 4:20). Битката срещу царствата на този свят се води чрез величествената сила, присъща на Божието Слово, движена чрез Неговия Дух: “Защото, макар да живеем в плът, ние не воюваме по плът. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, а са силни пред Бога за събаряне на крепости” (2 Коринтяни 10:3-4). Силата на новорождението разширява царството, а не силата на революцията.

Като християни ние “събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието за Бога, и пленяваме всяка мисъл да се покорява на Христос” (2 Коринтяни 10:5). Това е да живеем за царството в силата на Божия Дух. Божието царство се разширява чрез промяна на сърцата и умовете на онези, които се противопоставят на Исус Христос и на Неговото Слово. Царствата на този свят са във война с царството на Исус Христос и задължение на всички християни е да участвуват в тази война докато вратите на ада вече не могат да устоят (Матей 16:18).

Възстановяването започва като осъзнаем, че живеем в Божите царство. Божият начин за праведен живот е показан на небето. В Господната молитва ние молим Бога, “Да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля на земята, както е на небето” (Матей 6:10, курсивът мой).

Някои възражения

Има християни, които учат, че притчите за царството в Матей 13 учат възглед за царството, който е различен от изразения по-горе. Те дават дълги обяснения за да се опитат да докажат, че Божието царство има малко или почти никакво въздействие върху този свят преди Второто Идване на Христос. Дж. Дуайт Пентекост, представяйки една школа на тълкуване известна като диспенсационен премилениализъм, вярва, че царството губи ефективността си с течение на времето, то е някаква чудовищност и е като зло. Нека да поставим на изпитание неговите възгледи.

Притчата за сеяча и почвите

Коментирайки притчата за почвите в Матей 13:1-9, Пентекост заявява, че “В историята ще има намаляващо възприемане на сеенето на семето, от ‘стократно’ на ‘шестдесет’ на ‘тридесет.’”[15] Това е странно тълкуване, като се има предвид, че едно семе дава плод поне тридесет семена повече, да не говорим за увеличение от шестдесет и сто. Възвръщаемост на инвестициите тридесет към едно е доста впечатляваща. Но Пентекост смята, че тази притча учи, че царството намалява с течение на времето. Това е далеч от истината.

Внимателното четене на текста показва, че семената се хвърлят по едно и също време (Матей 13:4) и при узряването си всички семена дават плод в различни количества – някои дават плод сто, други шестдесет, а други “само” тридесет. Идеята е в изобилието на растежа. “Господ не говори на Своите ученици за намаляването на влиянието на благовестието, а за неговото увеличаване,”[16] дори до сто към едно!

Пентекост вижда някакво значение в реда, от увеличение сто към едно до увеличение тридесет към едно. Но ако погледнем същата притча в Марк 4:1-9, скоро научаваме, че семената “растяха и се умножаваха, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто” (4:8). Тук редът е обратен! Ако твърдим, че редът на увеличаване ни казва нещо относно развитието на царството, тогава притчата в Марк ни казва, че царството ще се разширява отвъд всичко, което можем да си представим, точно обратното на това, което Матей учи. Редът не е от значение; Това, което Бог иска от нас да научим от притчата, е размерът на увеличението.

Притчата за синаповото зърно

В тази притча Исус сравнява малкото синапово зърно с неговия потенциал за растеж: от “най-малкото от всичките семена” до “по-голямо от градинските растения,” достатъчно голямо за да могат “небесните птици да идват и се подслоняват под клончетата му” (Матей 13:31-32). Пентекост заявява, на основата на учението на тази притча, че тази епоха, точно преди връщането на Христос, “се характеризира с необичаен видим растеж. Онова, което трябва да е трева, става дърво – развило се е до чудовищност.”[17] Това е неправдоподобно тълкуване. Няма доказателство, че Исус описва Божието царство като чудовищност. То е чудовищно само за онези, които не искат да видят ясното значение на текста.

Отново, както в притчата за сеяча и почвите, тази притча сравнява относително малкото семе с неговите огромни възможности за растеж, защото това е описание на Божието царство. Трябва да очакваме да стават големи неща, когато Бог е Този, Който довежда растеж (1 Коринтяни 3:6-7). Исус често използва подобен сравнителен език за да покаже как Бог използва видимо незначителните неща за да извърши велики неща. Павел говори на тази тема, когато описва как Бог “избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните” (1 Коринтяни 1:27). На друго място апостолът показва как слабостта, когато бъде призната пред Бога, е всъщност сила: “Защото когато съм слаб, тогава съм силен” (2 Коринтяни 12:10).

Исус използва синаповото семе на друго място, за да покаже принципа на малко по размери, но голямо по плодове: “Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! – и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно” (Матей 17:20).

Тълкуването става смешно, когато Пнтекост иска да вярваме, че небесните птици в притчата са образ на злото, защото в първата притча те изкълвават семената, които са паднали край пътя (Марк 4:4). Но птиците винаги ли са образ на злото? В Матей 6:26 се казва, че Бог храни птиците. Това означава ли, че Бог храни злото? В първата притча птиците изкълвават семето; в тази притча те гнездят в клоните на дървото. Това са две различни действия. Гнезденето изглежда е добро нещо (Матей 8:20). Образът на птици, които гнездят в клоните на дървото, е основан върху Езекиил 17:22-24. Гнезденето на птиците на дърво е благословено нещо: “Под него ще живеят всякакви птици, всякакви пернати – под сянката на клоните му ще живеят” (17:23).

Притчата за кваса

За да избегнем извода, че Божието царство ще се увеличава в историята преди второто идване на Исус, Божието царство става зло. Пентекост ни казва, че “образът [на кваса] се използва в Писанието за изобразяване на това, което е зло по характер.”[18] Тъй като Писанието казва, че “небесното царство е като квас” (Матей 13:33) и Пентекост твърди, че квасът се използва за да изобрази това, което е зло, тогава притчата трябва да учи, че царството е като зло.

Има много места в Писанието, където квасът е символ на невидимо зло влияние (Матей 16:6, 11; 1 Коринтяни 5:7-8; Галатяни 5:9). Това означава ли, че всяка употреба на квас в Писанието означава зло? Ако този принцип важи за този случай, то той трябва да важи за всички случаи. Резултатите не са много насърчаващи.

Образният език на Писанието не е така скован, че един образ винаги да означава едно и също нещо. Дяволът е ‘ревящ лъв, търсещ кого да погълне’ (1 Пет. v. 8); но това не пречи същият образ да се използва за Христос, ‘Лъвът от Юдовото племе’ (Откр. v. 5); само че на едното място сравнението е с ловкостта и яростта на животното, а на другото благородството, царската власт и завладяващата сила.[19]

Да разгледаме друг пример. Сатана е изобразен като змия (Битие 3:1, 2; 2 Коринтяни 11:3; Откровение 12:9; 20:2). На Божиите хора се казва да бъдат “хитри като змиите.” Как да разберем какво иска да каже Библията, когато ни казва да бъдем “хитри като змиите”? Един начин за разбиране е да приемем ограниченото определение, основано върху връзката със Сатана. Сатана е изобразен като змия и е зъл. По същия начин християните трябва да бъдат хитри в злото както е дяволът. Но това не е което Исус искаше да каже. Ето още един пример на приемане на определение за змия в ограничения, едностранен смисъл. Медната змия е образ на Христос (Числа 21:9): “И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син” (Йоан 3:14). Дяворът е змия. Ако змия означава зло и в този случай, тогава се оказваме с една доста лоша теология.

По същия начин, по който лъв и змия не винаги означават Сатана, квасът не винаги е символ на зло. В Стария Завет за “благодарствена примирителна жертва” се принасяше квасен хляб (Левит 7:13), а движимият принос се правеше с квасни хлябове, “като първи плодове на Господа” (Левит 23:17). Контекстът трябва да определи какво символизира квасът. В Матей 13:33 Исус сравнява небесното царство с квас и в този контекст няма нищо, което да предполага, че квас има значение на зло, тъй като небето не е зло. Текстът не казва, че небесното царство ще бъде извратено като квас. Небесното царство е като квас. Небесното царство се разширавя в света както квасът се разширява, когато бъде поставен в тестото.

За да направи тълкуването още по-лошо, Пентекост ни казва, че жената в притчата е символ “на лъжлива религиозна система (Откровение 2:20; 17:1-8).”[20] Жените винаги ли са символ на зло? В други притчи Исус говори за жените позитивно (Матей 25:1-1; Лука 15:8). Защо Исус споменава жена? Като описание на злото? Едва ли:

Просто жените са тези, които обикновено месят хляб, според сюжета на притчата (Левит 26:26; 1 Царе 28:24), както и трите мери са количеството, което е подходящо (Битие 18:6; Съдии 6:19; 1 Царе 1:24). Жената внася кваса в тестото, точно както Христовото царство идва отвън (Йоан 18:36; Откровение 21:2) и действува отвътре (Лука 17:20-21; Римляни 14:17).[21]

Няма как да избегнем това. Божието царство е сега с нас и ще продължава сега с нас: “Защото земята ще се изпълни с познание за Господа, както водите покриват морето” (Исая 11:9).


[1] John Eliot, The Christian Commonwealth: or, The Civil Policy of the Rising Kingdom of Jesus Christ (1659). Цитирано в John Eidsmoe, Christianity and the Constitution: The Faith of Our Founding Fathers (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1987), 23-34.

[2] Цитирано в Martha Lou Lemmon Stohlman, John Witherspoon: Parson, Politician, Patriot (Louisville, KY: Westminster/John Knox Press, 1976), 114.

[3] От записано на касета интервю с Питър Лалонд и Дейв Хънт, “Dominion and the Cross,” Tape #2 of Dominion: The Word and New World Order, distributed by the Omega-Letter, Ontario, Canada, 1987. Курсивът мой. Има подобен цитат в Dave Hunt, Beyond Seduction: A Return to Biblical Christianity (Eugene, OR: Harvest House, 1987), 250.

[4] В едно писмо до мен (16 януари 1988) Хънт пише за да изясни позицията си: “Вярно е, че сте открили един или два цитата, в които съм бил невнимателен с езика си.” В същото писмо Хънт заявява, че бъдещият земен милениум е “временното земно изявление на Божието царство, обещано на Израел, което става окончателното доказателство за непоправимото естество на човешкото сърце.”

[5] Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), 255.

[6] Dave Hunt and T. A. McMahon, The Seduction of Christianity (Eugene, OR: Harvest House, 1985), 224.

[7] David Wilkerson, “The Laodicean Lie!” (Lindale, TX: World Challenge), 4.

* На английски се използва предлогът of и затова последващото разглеждане е свързано с употребата на предлога of в английския език. Въпреки това същите изводи могат да се направят и за предлога от, използван в българския превод на Библията. Бел. Прев.

[8] William E. Arndt and F. Wilbur Gingrich, A Greek-English Lexicon of the New Testament and Other Early Christian Literature (Chicago: University of Chicago Press, 1957), 233-236. Този лексикон, който е стандартният речник за новозаветен гръцки, съдържа две и половина страници дребен шрифт разглеждане на различните значения на двубуквения предлог ek.

[9] F. Godet, Commentary on the Gospel of John, Timothy Dwight, trans. 2 vols. (New York: Funk and Wagnalls, 1886), 2:369.

[10] R. C. H. Lenski, The Interpretation of St. John’s Gospel (Minneapolis, MN: Augsburg, [1943] 1961), 1229.

[11] B. F. Westcott, The Gospel According to St. John (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1958), 260.

[12] Цитирано от John Lofton, “Our Man in Washington,” Number 18, December 1986. (Vallecito, Ca.: Chalcedon Foundation).

[13] Robert Duncan Culver, Toward a Biblical View of Civil Government (Chicago, IL: Moody, 1974), 195.

[14] R. V. G. Tasker, The Gospel Acoording to John (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1960), 201.

[15] J. Dwight Pentecost, Things to Come (Grand Rapids, MI: Zondervan, 1958), 146. Курсивът мой. Подобен възглед може да се намери в The New Scofield Reference Bible (New York: Oxford University Press, 1967), 1015.

[16] Kenneth L. Genrty, “Dispensational Dyslexia,” Dispensationalism in Transition (October 1990), 1.

[17] Pentecost, Things to Come, 147.

[18] Pentecost, Things to Come, 148.

[19] Richard Chenevix Trench, Notes on the Parables of Our Lord, 14th ed. (London: Macmillan and Co., 1882), 117.

[20] Pentecost, Things to Come, 148.

[21] Genrty, “Dispensational Dyslexia,” 2.





"You've Heard It Said"
Copyright © 1991 Gary DeMar
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов