"Чули сте,
че е било казано"
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Заключение

   

"Чули сте, че е било казано"
  Home    от Гари Демар  

14



“НИЕ ЖИВЕЕМ В ПОСЛЕДНО ВРЕМЕ”

Давид не вярваше в теорията, че светът ще става все по-зле и по-зле, и че диспенсациите ще завършат с обща тъмнина и идолопоклонство. Ако трябва да вярваме на някои от нашите пророчески братя, земното слънце ще залезе в десетократна тъмнина. Ние не очакваме това, а очакваме ден, когато жителите на всички земи ще се научат на правда, ще уповават в Спасителя, ще се покланят само на Теб, о Боже, и ще прославят Твоето име. Съвременните възгледи силно обезсърчават ревността на Църквата за мисии, и колкото по-скоро се докаже, че тези възгледи са небиблейски, толкова по-добре ще бъде за Божието дело. Тези възгледи нито ни утешават с пророчества, нито почитат Бога, нито вдъхновяват Църквата с пламенност. Дано бъдат изхвърлени надалеч.

ЧАРЛС Х. СПЪРДЖЪН

Какво е общото между Барбара Стрейзънд и Били Греъм? И двамата вярват, че светът скоро ще свърши. Били Греъм пише:

В каквато и посока да погледнете, било то в технологична или физиологична, светът, такъв какъвто го познаваме, се приближава към края си. Учените го предсказват, социолозите говорят за това. Където и да отидете, в Съветския Съюз или където и да било другаде по света, те говорят за това. Светът живее в състояние на непрекъснато сътресение.[1]

Определено има голяма истина в оценката на д-р Греъм за състоянието на света, но нямаме библейско доказателство, че живеем в края на историята. Както ще видим, хора от други епохи също са оценявали състоянието в своето време и са дошли до същите заключения. Но и те са грешали.

Предсказването на края не е характеристика само на християнската общност. Барбара Стрейзънд, певица и актриса, прави подобно предсказание. Нейната оценка е повече вътрешно усещане отколкото вяра в библейското опесание на събитията в последните дни. Тя пише:

Аз вярвам, че светът е към края си. Просто чувствувам, че науката, технологиите и умът са надминали душата – сърцето. Няма равновесие по отношение на чувствата и любовта към другите хора.[2]

Малки и големи, нормални и луди, праведни и неправедни се надпреварват да предсказват кога може да дойде краят. Те всички имат едно общо нещо: Винаги грешат! Изглежда всяко едно поколение сглобява подробностите на това, което вярва, че са предсказания за края на света, за да увери света, че краят е близо. Досега всички пророчески предсказания са били погрешни.

Някои, ревностни да научат какво се крие в бъдещето, но отказвайки да повярват на това, което Библията представя като точно описание на бъдещите събития, се обръщат към Мишел дьо Нотърдам, известен повече като Нострадамус (1503-1566), който се предполага, че е предсказал големия пожар в Лондон (1666) и възхода на Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер. Неговите предсказания са съмнителни, в най-добрия случай.[3] Но те показват, че предсказването на края не е собственост само на християнската общност.

Обречени да се повтарят

За съжаление, изглежда малко хора са научили някакви уроци от провалите на предишните пророчески измамници. Колко още ще бъдат подмамени да вярват, че краят е близо, като четат в Куплет 10-72 на предсказанията на Нострадамус за възхода на “велик Цар на Ужаса (Антихрист?) през юли 1999?* Каква нова световна криза ще доведе най-новата поредица от предсказания? Само времето може да каже.

“Лъжливото овчарче”

Докато предсказанията за края изобилствуват в невярващия свят, техният провал само допринася за отслабването на вярата в онези, които вярват във вече разпадащия се светски мироглед. В това може да се намери поука за християнската общност. Някои твърдят, че да се предсказва краят е малка вреда, тъй като много хора са били спасени, когато им е казано, че са налице всички знамения, че Исус се връща за съд. С времето, обаче, такива сигурни предсказания за края действуват за отслабването на свидетелството на Църквата и нейната работа в света. Както “лъжливото овчарче,” като викаме “Вълк!” толкова често и се оказва, че лъжем, Църквата придобива репутация на ненадеждност. Можем да чуем някой критик на християнството да разсъждава по този начин:

Ако тези самонабедени пророци грешат относно времето на завръщането на Исус, когато изглежда бяха толкова сигурни (особено за грабването и за седемгодишната скръб), тогава може би грешат и по други въпроси, които поучават с такава увереност.

В допълнение, ако човек е уверен, че нямаме останало много време преди разпадането на света, тогава защо да прахосваме време да поправяме това, което е обречено на разпадане? Или, както някои казват, защо да лъскаме медните части на потъващ кораб? За много от съвременните пророци сега сме 14 април 1912 – земята Титаник се е сблъскала с айсберг и бързо потъва.

Пророческо Déjà Vu**

Още през втори век пророците са предполагали дати за второто идване на Христос. Пророкът Монтанус през 156 от Хр. е един от първите предложил дата за Второто Идване. Неговият провал в предсказване на края не възпира другите предсказатели.

През трети век един пророк на име Новациан събира много последователи като вика, “Ела, Господи Исусе!” Донатус, пророк от четвърти век, привлича вниманието, когато подчертава, че само 144,000 души ще бъдат избрани от Бога. Той открива това магическо число в Откровение 14:1 (стих, който Свидетелите на Йехова използват, за да доказват своята версия на тази ерес). И Новациан, и Донатус са обявени за еретици от Църквата.[4]

С приближаването на последния ден на 999 година, “старата базилика св. Петър в Рим е била изпълнена с множество от плачещи и треперещи поклонници, очакващи края на света,” вярващи, че са в края на милениума.[5] На бедните са били раздавани земя, домове и вещи като крайно действие на покаяние, за да бъдат опростени хората, останали без надежда, от гриховете през живота си. Някои европейци продават притежанията си, за да отпътуват за Палестина, където да очакват Второто Идване. Това погрешно прилагане на библейското пророчество се повтаря през 1100, 1200 и 1245. Пророческите измислици продължават. “През 1531 Мелхоир Хофман заявява, че Второто Идване ще стане през 1533 година. . . . Николай Куза твърди, че светът няма да съществува след 1734.”[6]

Разочарованите

В Съединените Щати са били широко разпространени предсказанията за надвисналото връщане на Христос. Уилиам Милър (1782-1849), фермер от Върмонт, става ревностен изследовател на Библията, използвайки само бележките в полето на своята Библия и Конкорданса на Крудън, и съставя пророческа система, която повлиява върху десетки хиляди последователи. През 1831 Милър изнася своята първа проповед и я последва със серия от проповеди върху Данаил 7 и 8.

Популярността на Милър нараства, но заедно с нея нараства и съпротивата срещу неговите учения. Милър в крайна сметка определя дата за връщането на Христос: 1843. “Той стига до тази дата като тълкува седемдесетте седмици на Данаил (т.е. 490 дни) като означаващи 490 години, на принципа, че един ден означава една година. От 490 години той изважда 33 г от Хр., датата на разпъването на Христос (според допускането, че смъртта на Христос бележи края на седемдесетте седмици или 490 дни), което прави 457.”[7] Като изважда това число от две хиляди и триста дни (години) в Данаил 8:14, той получава 1843 като дата на второто идване. Когато предсказанието му се оказва невярно, Милър заключава, че годината, която е приел за разпъването, е неправилна. След като поправя датата на разпъването, той предсказва, че Второто Идване ще бъде на 22 октомври 1844. Почти петдесет хиляди души (според някои оценки сто хиляди) напускат църквите си за да очакват предсказаното събитие. “През последната седмица милъритите затварят магазините си, изоставят реколтата и добитъка си и напускат работните си места.”[8] Неуспелите пророчества водят до “Голямото разочарование,” “когато движението се разпада, разцепвайки се на три основни партии.”[9] Подобно “Голямо разочарование” може да сполети Църквата, ако още неуспели предсказания за края бъдат представени на един вече скептичен свят.

Идеите имат последствия. Есхатологичните идеи могат да имат дълготрайни последствия. Ако всяко поколение вярва в това, в което са вярвали милъритите, тогава какво ще стане с този свят? Трябва ли да го изоставим на злото? Трябва ли да се предадем и пасивно да очакваме Второто Идване? Ако сте уверени, че Исус ще се върне след няколко години, тогава тази вяра ще въздействува върху това как гледате на този свят и какво правите, за да предизвикате дългосрочна промяна. Някои милениални вярващи “намират за трудно да се приспособят към общия ентусиазъм за реформи” през деветнадесети век, “тъй като той е противоположен на същностния песимизъм на техните” възгледи за края на времето.[10] Като цяло същата тази идея продължава да преобладава с приближаването на двадесет и първи век.

Последните дни

Има голямо объркване относно това, което Библията иска да каже с “последните дни.” Дават се поне три възгледа: (1) кратък период от време точно преди Второто Идване на Исус, тоест в бъдеще време; (2) целият период от време между Първото и Второто Идване на Исус – обикновено погрешно наричан “епоха на Църквата”; (3) четиридесетгодишният период от време от смъртта, възкресението и възнесението на Исус до разрушаването на Ерусалим през 70 от Хр., което Библията описва като поколение (четиридесет години).

Кой е библейският възглед? Първият възглед намира малко потвърждение в Писанието, тъй като авторът на Евреи казва:

Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в тези последни дни говори на нас чрез Сина, Когото постави Наследник на всичко, чрез Когото също направи световете (Евреи 1:1-2).

Очевидно е от тези стихове и от други като тях, че последните дни са били през първи век. Това незабавно отхвърля футуристичния възглед, който определя последните дни като период от време точно преди връщането на Исус. Остават възгледи 2 и 3. Макар че възглед 2 има своите привърженици, възглед 3 изглежда има повече смисъл, тъй като да се разтегнат последните дни за период от повече от две хиляди години изглежда малко прекалено. Апостол Павел казва на коринтяните, че краят на времената е дошъл върху тях: “А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които садошли последните времена” (1 Коринтяни 10:11, курсивът мой).

Новият Завет казва на своите първи читатели, че “последните времена” са близо, тоест краят на Стария Завет и неговите образи и сенки, които отминават. Тези събития трябва да станат “скоро” – скоро за онези, които първи са прочели пророчествата. Няма как да пренебрегнем тези думи. Да принуждаваме тези стихове да описват период от почти две хиляди години напред в бъдещето би било “изкривяване на Писанието”:

  • “Нощта напредна, а денят наближи." И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината.” (Римляни 13:12, курсивът мой)

  • “Защото сегашното състояние на този свят преминава.” (1 Коринтяни 7:31, курсивът мой).

  • “Нека вашата кротост бъде позната на всички хора. Господ е близо.” (Филипяни 4:5, курсивът мой)

  • “А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствувайте в молитвите си.” (1 Петрово 4:7, курсивът мой)

  • “Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господнето пришествие наближи. Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратата.” (Яков 5:8-9, курсивът мой)

  • “Деца, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така и сега са се явили много антихристи – от това знаем, че е последно време.” (1 Йоан 2:18, курсивът мой)

  • “Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане.” (Откровение 1:1, курсивът мой)

  • “И Той ми каза: Тези думи са верни и истинни; и Господ Бог на духовете на пророците изпрати ангела Си да покаже на Своите слуги това, което скоро трябва да стане.” (Откровение 22:6, курсивът мой)

  • “И ето, идвам скоро. Благословен онзи, който пази думите на пророчеството в тази книга.” (Откровение 22:7, курсивът мой)

  • “Каза ми още: Не запечатвай думите на пророчеството в тази книга, защото времето е близо.” (Откровение 22:10, курсивът мой)

  • “Ето идвам скоро и Моята награда е с Мен, и ще отплатя на всеки според делата му.” (Откровение 22:12; Матей 16:27, курсивът мой)

  • “Онзи, Който свидетелствува за това, казва, Да, идвам скоро. Амин! Ела, Господи Исусе.” (Откровение 22:20, курсивът мой)

Тези стихове ни казват, че в живота на онези, които са чули и прочели пророчествата ще се случи нещо значително. Последните дни са били последните дни на старозаветния ред с неговите кръвни жертви, физическия храм и човешкото свещеничество. Исус е по-добрата жертва, веднъж завинаги (Евреи 9:11-22; 10:10-18); тялото Му стана нов и вечен храм (Йоан 2:19; Евреи 9:11-12); Той е по-добър свещеник “според Мелхиседековия чин” (Евреи 7). Това беше Новият Завет в Неговата кръв (Лука 22:20).

Пророчески провинциализъм

Съвременните християни често се придържат към един провинциален възглед за тълкуване на Библията. Когато Писанието споменава “войни и военни слухове,” например, презумпцията е, че то трябва да говори за нашето време, въпреки че “войни и военни слухове” е имало откакто Исус изговори тези паметни думи преди почти две хиляди години. Нашето поколение трябва да бъде поколението на грабването, тъй като световните събития сочат към последните дни. Поне възможно ли е Исус да говори за период точно преди разрушаването на Ерусалим, когато лъжехристите изобилствуват, земетресения разтърсват Средиземноморието и глад съкращава рязко броя на населението?[11] Възможно ли е Църквата да прилага неправилно тези пророчески текстове към неправилната епоха и по този начин да пропуска истинския Божий план за планетата Земя?

Съвременните предсказатели

Милъритската лудост все още е с нас, макар че е била формулирана и украсена наново за общо потребление. През 1970 една книга влезе в книжарниците и разтърси християнското книгоиздаване. Тя беше описана като “най-добре продаваната нехудожествена книга на десетилетието, продадена в 18 милиона екземпляра по целия свят.” След 1970 “повече от 25 милиона екземпляра са били отпечатани на 30 езика.”[12] Книгата се приближава към своето 110-то поредно отпечатване.[13] Коя е книгата? Покойната велика планета Земя (The Late Great Planet Earth) на Хал Линдзи.

Кое прави Покойната велика планета Земя толкова успешна? Първо, тя е написана в популярния стил, както някой роман. Второ, тя влиза в играта на предсказвания, тълкувайки уверено настоящите събития от гледна точка на библейските пророчества. Трето, тя възприема подхода на кристалното кълбо за тълкуването, като дава на своите читатели усещането, че могат да се взират в бъдещето. Всъщност, последната глава на Покойната велика планета Земя е озаглавена “Лъскане на кристалното кълбо.”

Има един предсказателен краеъгълен камък в пророческото здание на Линдзи, който, ако бъде изтеглен, прави цялата сграда да рухне върху несигурните основи. Какъв е този краеъгълен камък? Възраждането на Израел като нация през 1948. Без този краеъгълен камък предсказателните елементи в пророческата схема на Линдзи са нищо повече от разпиляни тухли на разбъркан строеж. Ако възраждането на Израел е краеъгълният камък, тогава определянето на “поколението на смокиновото дърво” в Матей 24:32 е основополагащият камък в сградата на Линдзи за последните дни.

Най-важният белег в Матей трябва да бъде връщането на евреите в земята при възраждането на Израел. Дори образът “смокиново дърво” е историческия символ на израелската нация. Когато еврейският народ, след почти 2,000 години на изгнание под неуморни гонения, стана отново нация на 14 май 1948, “смокиновото дърво” пусна първите си листа.

Исус каза, че това ще покаже, че Той е “при вратата,” готов да се завърне. Тогава Той казва, “Истина ви казвам, това поколение няма да премине докато всички тези неща не станат” (Матей 24:34).

Кое поколение? Очевидно в контекста това е поколението, което ще види знаменията – главното сред които е възраждането на Израел. Едно поколение в Библията е около четиридесет години. Ако това е правилно заключение, тогава около четиридесет години след 1948 всички тези неща могат да станат. Много учени, които са изследвали библейските пророчества през целия си живот, вярват, че това е така.[14]

Смокиновото дърво може и да е исторически символ за Израел (Линдзи не го доказва), но той не показва то да е библейски символ. Обратно на думите на Линдзи, “контекстът на Исусовите думи в Матей 24:32-33 не дава подкрепа на идеята, че Исус използва символа на смокиновото дърво като нещо повече от просто пример за това как евреите могат да познаят, че лятото е близо.”[15] Всъщност, маслиненото дърво е това, което е библейският символ за Израел (Римляни 11:17-24). В допълнение, евангелието на Лука не изглежда да вижда нещо специално в примера със смокиновото дърво, тъй като ни казва да погледнем “смокинята и всичките дървета” (Лука 21:29, курсивът мой). Ако смокиновото дърво представлява Израел, тогава според Матей 21:19, “няма да има вече плод от” Израел. Смокинята изсъхна и умря (21:20). Линдзи греши относно смокинята като белег на “възстановяването на евреите в земята и възраждането на Израел.” Няма нищо в Матей 24, Марк 13 или Лука 21, което да описва такова събитие. Този възглед е трябвало насила да бъде вмъкнат в текста.

Какво значение има “това поколение” в сценария на Линдзи? За Линдзи “едно поколение е нещо като четиридесет години.” Като добавим четиридесет години към 1948 получаваме 1988. Но Линдзи е претрибулационист.[16] Той вярва, че грабването ще стане седем години преди Исус да се върне и да установи Своето милениално царство. Това означава, че според разписанието на Линдзи грабването трябва да стане някъде около 1981, като 1988 е годината на Второто Идване и установяването на земното хилядагодишно царство.

Само в случай, че предсказанието на Линдзи се окаже невярно, той се прикрива с изрази като “ ако това е правилно заключение,” “нещо като четиридесет години,” “ около четиридесет години” и “могат да станат.” Пророческите догадки на Линдзи, обаче, не са смятани за догадки от неговите читатели. Много хора възприемат възраждането на Израел и четиридесетгодишното поколение като точно предсказание. Много хора очакват почти сигурното завръщане на Христос.

Замъгленото кристално кълбо

Гари Уилбърн, в своята критика на филмовата версия на Покойната велика планета Земя, изглежда се съгласява, че сценарият 1948-1988 е краеъгълният камък на многомилионния бестселър на Линдзи. “Светът,” според Линдзи, “трябва да свърши в рамките на едно поколение от раждането на държавата Израел. Всяко мнение за световните събития, което не съответствува на това пророчество, е невярно.”[17] В своята книга The 1980s: Countdown to Armageddon (80-те: Последни секунди до Армагедон), Линдзи, макар и все още да извърта, води читателите си към край на историята преди 1990: “Аз вярвам, че много хора ще бъдат потресени от това, което става сега и което ще стане в много близкото бъдеще. Десетилетието на 80-те ще бъде последното десетилетие в историята такава, каквато я познаваме.”[18] Е, сега сме в 90-те. Грабването не стана така, както Линдзи каза, че ще стане, основавайки се на своето разписание 1948-1988 и четиридесетгодишното поколение.

Нито пък стана нещо с ефекта Юпитер. “Ефектът Юпитер” трябваше да бъде астрономическо “положение, при което всички планети от нашата слънчева система се подредят в права линия спрямо слънцето. Това подреждане причинява големи бури на повърхността на Слънцето, които от своя страна въздействуват върху всяка от планетите,” водейки до “огромно напрежение върху земните разломи, създавайки земетресения.”[19]

Според нашите експерти някои от страшните странични ефекти от новата вълна от земетресения ще бъдат големи наводнения – когато язовирите, построени върху разломи, се разрушат – и аварии в ядрени централи, построени върху или близо до земни разломи.[20]

Ефектът Юпитер нямаше ефект. Това беше още едно от цялата серия неуспели пророчества на Хал Линдзи, които допълнително усложниха положението с лошата репутация на Църквата.

В допълнение, трябваше да има промяна в климата и понижено производство на храни, които трябваше да доведат до “глад и мизерия за милиони хора,” което “ще предизвика голям глобален холокост.”[21] Отново неуспели предсказания.

Герой или негодник

Макар Линдзи да не уверява своите читатели, че няма да видим 90-те години, неговите намеци подведоха много християни да вярват, че краят е съвсем близо:

В интервю, публикувано в Christianity Today през април 1977 Уорд Гаск пита Линдзи, “Но какво ще стане, ако грешите?” Линдзи отговаря: “Е, разликата между героя и негодника е в части от секундата. Не съм искал да бъда герой, но предполагам, че съм станал такъв в християнската общност. Така че го приемам. Но ако греша относно това, предполагам, че ще стана негодник.”[22]

Оттогава Линдзи е променил мисленето си относно дължината на едно поколение. През 1977 Линдзи пише: “Не знам колко дълго е едно поколение. Може би някъде между шестдесет и осемдесет години.”[23] В една статия, озаглавена “Есхатологията на Хал Линдзи,” публикувана през 1975, Дейл Мууди пише: “Ако ‘Голямото Сграбчване,’ както Линдзи непрекъснато нарича Грабването, наистина стане преди Голямата скръб и то около 1981, аз ще поискам прошка от Линдзи за това, че съм се съмнявал в неговата непогрешимост, когато се срещнем във въздуха.”[24] Но Линдзи е този, който трябва да иска прошка.

Църквата не е научила урока си от неуспелите предсказания на съчинителите на истории за последното време. Много пророчески чародеи са преминали пред очите ни, и както историята ще потвърди, те са грешали относно надвисналото унищожение на планетата Земя. Списъкът с предсказатели на последното време е безкраен, от Монтанус през 156 от Хр. до Едгар Уайзнънт през 1988 (и отново след това през 1989).[25] С влошаването на състоянието в света не се изненадвайте, ако идват и нови предсказания. Едни и същи библейски стихове са били подреждани поколение след поколение за да “докажат,” че живеем в последните дни.

Признак за надежда?

Чък Смит, пастор в Калвари Чапъл в Коста Меса, Калифорния, е бил уверен, че Господ ще дойде за Своята Църква преди края на 1981. Макар да заявява, че може и да греши, той прогласява с увереност своята вяра: “Това е дълбоко убеждение в сърцето ми, и всичките ми планове са основани върху тази увереност.”[26] Възгледите на Чък Смит относно датата на Господнето завръщане показват опасността от определяне на дати. Неговите планове са били основани върху почти сигурното завръщане на Исус. Тъй като той пише това през 1978, това би означавало, че неговите времеви планове не биха се простирали по-далеч от три години напред! Възстановяването изисква време. Но време няма, когато краят е след три години. Тъй като Господ не се завърна през 1981, сега Чък Смит твърди: “Определянето на дати е погрешно и аз съм виновен, че се впуснах в това. Аз наистина вярвах, че Хал Линдзи е прав, когато говори за поколение от четиридесет години, че цъфтящата смокиня е възраждането на Израел, и бях убеден в сърцето си.”[27]

Разбира се, трябва да се отбележи, че само защото хората в миналото са грешали в своите предположения относно края, не означава, поне логически, че завръщането на Исус не е скоро. Аз само казвам, че ние трябва да се въздържаме да позволяваме на сегашните събития да формират начина, по който тълкуваме Писанието. Определено е възможно да живеем в края на историята (макар че няма начин да го знаем), но, както някои учени посочват, връщането на Исус може и да е след хиляда години.[28] Помислете за следствията от този сценарий! Вашият възглед за бъдещето ще въздействува върху начина, по който живеете в настоящето, и начина, по който планирате и отказвате да планирате за утрешния ден. Една скъсена времева рамка ще ви подведе да изоставите бъдещето в ръцете на хуманистите, както виждаме, че става днес.

Последствията от предсказанията

Някои от солунските християни са се държали “безредно, като не работят нищо, а се занимават с празни работи” (2 Солунци 3:11). Макар че това няма нищо общо с прекаленото взиране в “Господния ден” (1 Солунци 5:2), то ни напомня, че Бог изисква от нас да работим независимо от външните обстоятелства. Вярността към Бога се оценява на основата на работата за царството: “Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме? Благословен е онзи слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така” (Матей 24:45-46). Исус продължава като загатва за времето и обстоятелствата около Своето идване: “Господарят на онзи слуга ще дойде в ден, в който той не го очаква, и в час, който той не знае” (24:50, курсивът мой). Писанието никъде не показва, че трябва да прекратим която и да е част от нашата работа за царството, дори ако мислим, че Исусовото идване е наближило. “Забавянето на господаря не е от значение за истинския слуга: той се занимава с работата на господаря си. . . . Но забавянето на господаря подтикна лъжливия слуга към грях. Забавянето на Господаря изведе на показ истинския характер на Неговите слуги.”[29]

Исус разказа една притча на Своите ученици, когато “те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви” (Лука 19:11). В дните на Исус много от Неговите ученици смятаха, че царството ще дойде чрез някакво катаклично събитие. Исус им каза, “работете . . . докато дойда” (19:13). Когато Господарят се върне, Той ще поиска отчет. Онези, които са направили печалба от парите, дадени им от Господаря, че “бъдат поставени над” десет и пет града (19:17-19). Онзи, който прибра парите “в кърпа” (19:20), без да бъде достатъчно трудолюбив поне да сложи парите в банката, за да получи лихва (19:23), губи всичко (19:24).

Едва ли сме видяли всичко от пророческите измамници. Християнинът е задължен да пренебрегва техните времеви разписания, но да не пренебрегва работата, към която всички сме призовани.


[1] Цитирано в Mike Evans, The Return (Nashville, TN: Thomas Nelson, 1986), 22.

[2] Ibid., 222.

[3] James Randi, The Mask of Nostradamus: A Biography of the World’s Most Famous Prophet (New York: Charles Scribner’s Sons, 1990).

* Книгата е издадена през 1991. Сега, след като юли 1999 е вече история, е очевидно, че предсказанието на Нострадамус е чиста измислица и шарлатанство. Бел. Прев.

** déja vu – фр. вече видяно.

[4] John C. Souter, “The Sky is Falling,” Future (Wheaton, IL: Tyndale, 1984), 6.

[5] Richard Erdoes, AD 1000: Living on the Brink of Apocalypse (San Francisco: Harper and Row, 1988), 1.

[6] Souter, “Sky is Falling,” 6.

[7] J. F. C. Harrison, The Second Coming: Popular Millenialism, 1780-1850 (New Brunswick, NJ: Rutgers University Press, 1979), 194. За подробно описание на възгледите на Милър от адвентистки учен, виж LeRoy Edwin Froom, The Prophetic Faith of Our Fathers: The Historical Development of Prophetic Interpretation, 4 vols. (Washington, CD: Review and Herald, 1954), 4:429-876.

[8] Harrison, The Second Coming, 195.

[9] Ronald L. Numbers and Jonathan M. Butler, eds., “Introduction,” The Disappointed: Millerism and Milleniarism in the Nineteenth Century (Bloomington, IN: Indiana University Press, 1987), xv.

[10] Winthrop S. Hudson, Religion in America: An Historical Account of the Development of American Religious Life (New York: Charles Scribner’s Sons, 1965), 364.

[11] J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, 1975), 53-173.

[12] Gary Friesen, “A Return Visit,” Moody Monthly (May 1988), 30.

[13] “Книги на прокобни теми се продават добре в християнските книжарници благодарение на настоящите събитие в Персийския залив и страховете, че Саддам Хюсеин може да повлече света в огнен Армагедон. Zondervan Publishing House заяви, че продажбите на мултимилионния бестселър на Хал Линдзи от 1970, ‘Покойната велика планета Земя’ (The Late Great Planet Earth), сега в своето 108-мо поредно печатане, са стигнали до 83 процента между август и септември [1990]. ‘Често виждаме по време на криза как хората се обръщат по-действено към Бога и към духовните неща,’ каза служителят в Зондерван Пол ван Дуйнен.” (National and International Religion Report [October 22, 1990], 1).

[14] Hal Lindsay, The Late Great Planet Earth (Grand Rapids, MI: Zondervan, [1970] 1971), 53-54.

[15] Dean C. Halverson, “88 reasons: What Went Wrong?” Christian Research Journal (Fall 1988), 17. За тълкуване на на примера за смокиновото дърво и беседата в маслинената гора в Матей 24, виж Gary DeMar, The Debate over Christian Reconstruction (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1988), 143.

[16] За разглеждане на различните възгледи относно грабването, виж Richard R. Reiter, et al., The Rapture: Pre-, Mid-, or Post-Tribulational? (Grand Rapids, MI: Zondervan/Academie, 1984). Бел. Авт. Термините, които се използват за тези възгледи, са трудно преводими на български, затова използвам направо английската/латинска транскрипция на думите. Пре-трибулационист – който вярва, че грабването е преди Голямата скръб; мид-трибулационист – който вярва, че грабването е в средата на Голямата скръб; пост-трибулационист – който вярва, че грабването е в края на Голямата скръб. Бел. прев.

[17] Gary Wilburn, “The Doomsday Chic,” Christianity Today (January 27, 1978), 22.

[18] Hal Lindsey, The 1980’s: Countdown to Armageddon (King of Prussia, PA: Westgate Press, 1980), 8. Курсивът в оригинал.

[19] Ibid., 31.

[20] Ibid.

[21] Ibid., 30.

[22] W. Ward Gasque, “Future Fact? Future Fiction?” Christianity Today (April 15, 1977), 40.

[23] Ibid.

[24] Dale Moody, “The Eschatology of Hal Lindsay,” Review and Expositor 72 (Summer 1975), 278.

[25] През 1988 Едгар Уайзнънт предсказа, че грабването ще стане на 12, 13 или 14 септември през същата година (виж Edgar Whisenant, 88 Reasons Why the Rapture Will Be in 1988 [Nashville, TN: World Bible Society, 1988]). Както самият Уайзнънт признава в The Final Shout: Rapture Report 1989: “Сбърках!” (p. 1). Изглежда Уайзнънт е направил своите изчисления на основата на погрешно разбиране на календара: “Тъй като всички векове трябва да започнат с нула (например, 1900 година започна този век), първи век от Хр. е с една година по-къс, състоящ се само от 99 години. Това е грешката от една година в моите изчисления миналата година [1988]. Григорианският календар (календарът, който използваме днес) винаги избързва с една година.” (Ibid.). Следователно, 1988 всъщност е 1987, а 1989 е 1988. Схванахте ли?

[26] Chuck Smith, Future Survival (Costa Mesa, CA: Calvary Chapel, 1978), 20. Цитирано в William M. Alnor, Soothsayers of the Second Advent (Old Tappan, NJ: Revell, 1989), 41.

[27] Цитирано в Alnor, Soothsayers, 41.

[28] Friesen, “A Return Visit,” 31.

[29] George Elton Ladd, The Blessed Hope (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1956), 106.





"You've Heard It Said"
Copyright © 1991 Gary DeMar
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов