"Чули сте,
че е било казано"
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Заключение

   

"Чули сте, че е било казано"
  Home    от Гари Демар  

3



“БИБЛИЯТА СЕ ЗАНИМАВА
САМО СЪС СПАСЕНИЕТО”

“Благовестието . . . не е ограничено до покаяние и вяра, които нямат никаква връзка с обществените или гражданските задължения. Евангелието на Христос е тема, която обхваща всичко. То е жизнената сила на земята и на небето. . . . Кръстът е центърът на духовната, и следователно на материалната вселена.” Божественият крайъгълен камък, пред който трябва да бъдат доведени на съд “литературата, науката, политиката, бизнеса, общественото положение, всяка благотворителна дейност, всички реформи.”

ГИЛБЪРТ ХЕЙВЪН

Един съдия в Ню Йорк използвал Библията да определи сумата за гаранцията, която е трябвало да плати един бивш касиер на Епископална църква, обвинен в присвояване на 267,000 долара от църквата. Съдията Робърт Мийхан постановил гаранцията на 534,000 долара, “посочвайки, че сумата е 2.00 долара за всеки 1.00 долар, който той е откраднал. Съдията казал, че е избрал размера на гаранцията, защото ‘той има религиозно послание, че ако откраднеш, трябва да платиш двойно’ [Изход 22:4, 7].”[1] Чарлс Колсън, президент на Призън Фелоушип, призовава за прилагане днес на Библията като решение на проблемите със затворите:

Наскоро се обърнах към законодателното събрание на Тексас. . . Казах им, че единственият отговор на проблема с престъпността е да се изведат извършителите на ненасилствени престъпления извън затворите и да бъдат принудени да платят на своите жертви реституция. Това е начинът, по който можем да решим проблема с пренаселването на затворите.

Учудващото е, че след това те дойдоха при мен един след друг и казваха неща като, “Това е страхотна идея. Защо никой досега не се е сетил за това?” Имах привилегията да им кажа, “Прочетете Изход 22. Това е просто което Бог каза на Мойсей на планината Синай преди хиляди години.”[2]

Както показват тези примери, Библията има нещо повече от нейното послание за вечно спасение, макар че това е главната тема. Бог е положил конкретни инструкции за това как хората трябва да действуват в един свят, заразен от греха.

Ново сърце, нов живот

Новорождението е началната точка за развитието на коя да е обществена теория. Нищо не може да се промени в обществото преди самият човек да се промени. Единственият начин човекът да се промени е чрез новораждащото действие на Святия Дух. Тези, които са мъртви в “престъпления и грехове (Ефесяни 2:1), трябва да имат ново сърце и нов дух. Каменното сърце трябва да бъде премахнато и на негово място да се сложи сърце от плът. Това е работа на Бога. Божият Дух трябва да бъде в нас преди да можем да вършим Божиите заповеди. Резултатът ще бъде, че ще “спазваме повеленията [Му]” (Езекиил 36:26-27). Новият Завет го обобщава по следния начин: “Ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, всичко стана ново” (2 Коринтяни 5:17). Всичко това изисква вяра във върховенството на Бога. Само Бог може да направи мъртвите да живеят (Йоана 11:25-26). Само Бог може да направи едно мъртво общество да се съживи. Известният учен и писател Раусас Дж. Ръшдуни обобщава нещата по този начин:

Ключът към разрешаването на проблемите на [сегашното] положение не е революцията, нито какъвто и да е вид съпротива, която работи за подриване на законността и реда. Новият Завет изобилствува с предупреждения срещу непокорството и призовава за мир. Ключът е новорождението, проповядването на благовестието и обръщането на хората и народите към Божия законов ред. . .

Ясно е, че няма друга надежда за човека освен в новорождението.[3]

Политическите действия, консервативната икономическа политика и другите обществени планове за действие не са отговори на дилемата на човека. Човекът е грешник и се нуждае от спасение. Той не може да взема правилни решения за това как да живее преди да има ново сърце, което да ръководи един нов ум.

Ефектът на доминото

На много места в Писанието може да се открие пряка връзка между личното спасение и реформите. Закхей откри не само Исус, той откри и един нов начин на живот. Той възстанови това, което беше взел незаконно от другите (Лука 19:8; Изход 22:1; Левит 6:5; Числа 5:7; 2 Царе 12:6). Неговото лично новорождение имаше обществени и политически последствия. Имайте предвид, че Закхей използваше своето служебно положение на събирач на данъци подкрепен от Римската власт, за да пълни джобовете си за сметка на гражданите (Лука 19:2). Помислете какво би означавало за нашия народ ако политиците, които призовават името на Христос, прилагат библейските принципи в своята работа. Общественото служение на Исус беше съвършена комбинация от евангелизиране и загриженост за света. Той обикаляше, поучавайки и проповядвайки (Матея 4:23; 9:35) и вършейки добри дела и изцелявайки (Деяния 10:38).

По същия начин, “Йоан Кръстител каза на събирачите на данъци и на войниците да не използват своето положение, за да ограбват (Лука 3:12-14). Когато Павел имаше възможност да говори с Феликс, той говори за ‘праведност, себевладение и за идещия съд’ (Деяния 24:25). Яков предупреждава богатите за съда, който трябва да дойде върху онези, които са измамили работника за заплатата му (Яков 5:1-6).”[4]

Първите усилия на Ранната Църква са били да послужи на светските нужди на своите членове. Благовестието е включвало дела на милост, дела, които са имали въздействие върху въпроси, които изглеждат земни като да внимават вдовиците да не “бъдат пренебрегвани във всекидневното раздаване” (Деяния 6:1). В нашата съвременна икономика на социалната държава, онези, които са най-малко способни да се грижат за себе си, най-често са насочвани към държавните агенции за подпомагане. Предполага се, че тези светски дейност са единствено в областта на държавната власт. Този възглед, обаче, не е бил възгледа на Ранната Църква (1 Тимотей 5:3). Яков пише, че “чисто и непорочно благочестие” е да се пригледват “сирачетата и вдовиците в неволята им” (Яков 1:27). В същия стих той увещава християните да се пазят “неопетнени от света.” Следователно, не може да се счита за “светско” човек да се въвлича в дейности, които не са пряко свързани с проповядването на благовестието.

Апостол Павел прави подобно изявление, когато пише: “Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си нещо полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда” (Ефесяни 4:28). На друго място Павел увещава християните да оставят неправедните граждански съдилища и да установят свои собствени съдилища за решаване на спорове сред братята (1 Коринтяни 6:1-11).

Примиряване на света

Бог създаде света добър (Битие 1:31), и дори след влизането на греха в света, “всяко нещо създадено от Бога е добро, и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение; понеже се освещава с Божието Слово и молитва” (1 Тимотей 4:4-5). “Тъй като физическият свят е показан като добър, той заслужава подробно и посветено изследване. Тъй като той е реален, подобни усилия няма да бъдат безсмислени или илюзорни. Обаче, добротата на създанието не означава област на съвършенството.”[5]

Светът е добър и е обект на Божието изкупително дело: “Бог в Христа примиряваше света със Себе Си” (2 Коринтяни 5:19, курсивът мой). Божията цел е да изкупи човека във всичките му дела. Нищо не може да остане извън обсега на Божието изкупление. “Както Ейбръхам Кюйпър казва, няма нито един сантиметър от създанието, за който Христос да не казва ‘Мое е.’” [6] В допълнение, Божието Слово е “боговдъхновено и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенстуван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тимотей 3:16-17). След по-нататъшно изследване научаваме, че Библията има да ни каже някои много конкретни неща относно това как трябва да работи Божието добро създание и как човекът трябва да го управлява под Божието господство и инструкции.

Списъкът от теми, изложен по-долу, показва, че Библията е нещо повече от книга за това как да отидем на небето (макар че тя е и това); тя е също предназначена да ни даде пример за това как трябва да живеем в света, над който Бог е поставил като Негови настойници носителите на Своя образ. Господ учи християните да се молят, “Твоето царство да дойде, Твоята воля да бъде, на земята, както е на небето” (Матея 6:10, курсивът мой). Как знаем Божията воля за тази земя? Библията ни казва. Следната таблица показва някои от въпросите, с които се занимава Библията.

Семейни въпроси

  • Родителска власт (Ефесяни 6:1-4)

  • Наследство (Притчи 13:22)
  • Наказание (Притчи 13:24)
  • Брак (Битие 1:27-28; Матея 19:3-12; 1 Коринтяни 7:2).
  • Образование (Притчи 22:6)
  • Благотворителност (1 Тимотей 5:8)
  • Грижа за възрастните (1 Тимотей 5:3-13)
  • Ръководство (1 Тимотей 3:1-7)

Икономически въпроси[7]

  • Дълг (Притчи 3:27-28; Римляни 13:8)

  • Вземане назаем (Изход 22:25; Псалм 37:21; Притчи 22:7; Исая 24:2)
  • Даване на заем (Изход 22:25; Второзаконие 15:6; Псалм 37:26)
  • Лихва (Второзаконие 23:19-20; Притчи 22:26-27)
  • Инфлация (Притчи 25:4-5; Исая 1:22-26; Езекиил 22:18-22)
  • Помощ за нуждаещите се (Левит 25:35-37; Второзаконие 15:7-11; 24:14-15)
  • Наследство (Псалм 17:13-15; Притчи 13:22; 19:14; 20:21)
  • Работа (Битие 2:15; 3:19; Изход 2-:8-11; Притчи 10:5; Еклесиаст 3:13; Деяния 16:14; Ефесяни 4:28; 2 Солунци 3:10-12)
  • Заплати (Второзаконие 24:14-15; Еремия 22:13; Лука 10:7; 1 Коринтяни 9:7-12; 1 Тимотей 5:18)
  • Взаимоотношения работодател/работник (Левит 25:53; Притчи 6:6-9; 10:4; 27:18; 28:19)
  • Спестявания (Притчи 6:6-8; 21:20; 28:20; 1 Тимотей 6:9)
  • Измама (Ефесяни 4:28; 1 Солунци 4:6)
  • Инвестиции (Псалм 112:5)

Политически въпроси[8]

  • Държавна власт (Матея 22:15-22; Римляни 13:1-4; 1 Петрово 2:13-17)

  • Гражданство (Левит 24:22; Числа 15:22-31; Деяния 22:22-29)
  • Подкупи (Изход 23:8; Второзаконие 10:17; 16:19-20)
  • Данъци (1 Царе 8; Притчи 27:18; Матея 22:17-21; Лука 3:12-13)
  • Армия (Числа 1:2-3; 26:2; 31:3-7; Второзаконие 20:5-8)
  • Национална отбрана (2 Летописи 26:6-15)
  • Политическа вярност (Деяния 5:29)

Правни въпроси

  • Съдебна система (Изход 18; 1 Коринтяни 6:1-11)
  • Закони относно извращаване и препяствуване на правосъдието (Изход 23:1-2, 6; Левит 19:15; Второзаконие 16:19-20)
  • Нарушаване на клетва (Изход 20:16; Левит 19:12; Второзаконие 19:16-20)
  • Убийство (Изход 20:13; 21:12)
  • Нападение (Изход 21:18-27; Левит 24:19-20)
  • Отвличане (Изход 21:16; Второзаконие 24:7)
  • Клевета (Левит 19:16)
  • Кражба (Изход 20:15; 22:1-12)
  • Подпалване (Изход 22:6)
  • Нарушаване на собствеността (Второзаконие 19:14)
  • Щети (Левит 6:1-5; 24:19-20; Изход 22:4-6)
  • Реституция (Изход 21:18-19, 22-25, 28-30, 32; 22:1-9; Лука 19:8; Ефесяни 4:28)

Етични въпроси

  • Аборти (Изход 21:22-25)
  • Хомосексуализъм (Левит 18:22; 20:13)
  • Изнасилване (Второзаконие 22:25-29)
  • Проституция (Второзаконие 23:17)
  • Кръвосмешение (Левит 18:6-18; Второзаконие 22:30)
  • Прелюбодейство (Изход 20:14; Левит 20:10; Второзаконие 5:18; 22:22-25)
  • Содомия (скотоложство) (Изход 22:19; Левит 18:23)

В допълнение, има библейски принципи, свързани с канализацията (Второзаконие 23:13), образованието (Второзаконие 6:4-9), екологичните въпроси (Второзаконие 20:19-20), безопасно строителство (Второзаконие 22:8) и много други въпроси.[9] Ако християните откажат да заквасят тези области с животопреобразяващото действие на благовестието, тогава светът ще бъде заквасен с “кваса на фарисеите и кваса на Ирод” (Марка 8:15). Когато Божието Слово се отхвърля като стандарт за благочестив живот в този свят, някой друг стандарт ще запълни празнината. Квасът на фарисеите замества Божия закон с човешки предания: Исус “им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед за да спазите своето предание!” (Марка 7:9). Квасът на Ирод поставя държавата над Божията воля: “Тези, които изопачиха света, дойдоха и тук; . . . и те всички действуват против указите на Цезаря, казвайки, че има друг цар, Исус” (Деяния 17:6-7).

Управлението на всички нива е добро дотолкова, доколкото са добри хората, които го създават. Семейното, църковното и държавното управления отразяват мислите и действията на хората, било то добри или лоши. На държавно ниво народът получава това, за което е гласувал. Държавната власт, без значение колко праведно е учредена, не може да направи хората по-добри. Ръководството, както водата, може да се издигне само до собственото си ниво, праведността на хората. Накратко, доброто управление зависи от добрите хора, а ние получаваме добри хора чрез проповядване на благовестието. Получаваме добри дела от добрите хора, които са готови да прилагат Божията “Добра Книга” във всяка област от живота. На нас ни е заповядано да изявяваме своите добри дела, така че онези, които са без Христа, да прославят нашия Бог, който е на небето (Матея 5:16). Ако нашата религия остане само личен въпрос, тогава тя не става за нищо, освен да се изхвърли навън и да се тъпче под краката на невярващите (ст. 13).


[1] Edward E. Plowman, ed., National and International Religion Report (July 2, 1990), 4.

[2] Charles Colson, “The Kingdom of God and Human Kingdoms,” in Transforming Our World: A Call to Action (Portland, OR: Multnomah, 1988), 154-55.

[3] Rousas J. Rushdoony, The Institutes of Biblical Law (Phillipsburg, NJ: Presbyterian and Reformed, 1973), 113; 449.

[4] Noel Weeks, The Sufficiency of Scripture (Carlisle, PA: The Banner of Truth Trust, 1988), 252.

[5] Joseph Spradley, “A Christian View of the Physical World,” in Arthur Holmes, ed. The Making of a Christian Mind: A Christian World View and the Academic Enterprise (Downers Grove, IL: InterVarsity Press, 1985), 60.

[6] Douglas Groothius, “Revolutionizing Our Worldview,” The Reformed Journal (November, 1982), 23.

[7] Larry Burket, What the Bible Says About Money (Brentwood, TN: Wolgemuth and Hyatt, 1989).

[8] Gary DeMar, Ruler of the Nations: Biblical Principles for Government (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1987).

[9] За цялостно разглеждане на много от тези теми, виж Gary DeMar, God and Government, 3 vols. (Brentwood, TN: Wolgemuth and Hyatt, 1990).





"You've Heard It Said"
Copyright © 1991 Gary DeMar
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов