|
| |||||||
|
ВЪВЕДЕНИЕ
В последните години бяха издадени многобройни книги предназначени да дадат по-точно тълкуване на историята и да разрушат дълго поддържаните митове. Например, един от най-любимите исторически митове е, че Христофор Колумб бил отплавал на запад от Европа за да докаже, че земята е кръгла.[1] Биографът на Колумб, Елиът Морисън, описва разказа като “чиста фантасмагория” и “заблудителна и злонамерена глупост.”[2] Питагорейците през шести век пр. Хр. са учели, че земята е сферична, а Аристотел го е доказал, като е наблюдавал “по време на затъмнение, че земята хвърля сферична сянка върху луната.”[3] Учените и църковните ръководители през шестнадесети век са учели, че земята е кръгла, на основата на изследване на създадения ред и Писанието:
В годината, в която Колумб отплава в историята, Мартин Бехайм от Нюремберг, Германия, създава земен глобус. Никой не прави глобус, ако вярва, че земята е плоска. Дълбоко и широко Дебатът в дните на Колумб не е бил дали земята е плоска или кръгла. “Въпросът е бил ширината на океана; и именно тук противниците са били прави.”[5] Колумб е подценил обиколката на земята и ширината на океана с доста мили. Благодарение на Провидението, на пътя му се е намирала Америка и тя е съкратила това, което иначе щеше да бъде много дълго и почти невъзможно пътуване:
Колумб допуска и някои допълнителни грешки. Той е вярвал, че дължината на градуса е 56.66 мили (91.16 км), когато всъщност нейната точна стойност е почти 69 статутни мили (111 км) при екватора. Възможно е, ако Колумб е бил правилно осведомен за обиколката на земята и дължината на градуса, той да си е останал в къщи! Погрешните изчисления на Птолемей са били “щастлива грешка. Защото те са насърчили мореплаватели като Колумб и Кабот да вярват, че Атлантика може да се прекоси за кратко време.”[7] Любимите библейски митове Докато митовете около морските открития на Колумб са интересни, в тях няма нищо, което да има пряко въздействие върху вървенето на християнина с Исус Христос. Обаче, има уроци, които трябва да научим от нашето кратко изследване за Колумб и мита за плоската земя и определени лубими митове относно Библията. Многобройни библейски митове са заразили църквата. Някои от тези митове са безобидни, тъй като не засягат нашето спасение: вярването, че забраненият плод е бил ябълка (не е конкретизиран видът на плода), че Йона е бил погълнат от кит (било е “голяма риба”) и че ангелите имат крила (нямат), например. Има и други митове, които се представят за факти само защото сме ги чували толкова дълго и сме пропуснали да изследваме “Писанията всеки ден дали е вярно” (Деяния 17:11). Когато ни запитат, “Кой отряза косата на Самсон?” обикновено отговорът е, “Далила.” Но един внимателен поглед в библейския текст ще покаже, че Далила “повика човек та обръсна седемте плитки на главата му.”
Макар разказът с отрязването на косата за Самсон и Далила да не е централно учение на християнската вяра, той показва, че ако един мит се прокара без някой да провери фактите, тогава митът автоматично става факт. Дори отсъствието или наличието на една дума е важно. На колко от вас е било казано и сега го вярват, че Исус, като се молеше в Гетсиманската градина, “потта Му стана на кръв”? Какво казва Писанието?
Има голяма разлика между потта да е “капки кръв” и “Неговата пот стана като капки кръв.” Всичко, което един изследовател на Писанието трябва да прави, за да опровергава подобни митове, е да отвори своята Библия и да чете. Да вземем, например, използването на кваса в Писанието. Някои тълкуватели твърдят, че думата квас винаги символизира злото. Вярно ли е това? Едно изследване на думата и нейното използване в различните контексти ще покаже, че квасът не винаги символизира злото. Как го знам? Погледнете всяко споменаване на квас в някой конкорданс и проверете сами за себе си. Има поне две места, където използването на квас символизира нещо добро. А думата змия? Дали думата змия винаги е символ на зло? Не! (Ще трябва да прочетете тази книга, за да намерите отговора на въпроса за змията.) Отговорете на следните въпроси и вижте как ще се справите. Отговорите се намират в бележките на края на книгата:
Отново, вярата в тези “митове,” както вярата в мита за Колумб, има малко видимо въздействие върху средния християнин. Има, обаче, една скрита опасност. Ако християните са възприели митове като истини в области, в които е нужно малко, ако въобще някакво, тълкуване, възможно ли е те да са възприели митове като истини в области, в които е нужно по-задълбочено изследване? Чули сте, че е било казано Исус срещна подобно неразбиране по време на своето кратко тригодишно земно служение. Той се открито се занимаваше с проблема: “Чули сте, че е било казано на старовременните. . .” (Матея 5:21) и “Чули сте, че е било казано. . .” (ст. 27) бяха повторени от Исус пет пъти в една последователност от двадесет и осем стиха. Ако трябва да преведем думите на Исус, използвайки съвременния език, можем да чуем Исус да казва: “Обратно на общоприетото мнение, вие грешите относно това, което смятате, че Библията казва. Следователно, вие също така грешите в това как тя се прилага. Нека да поправя това объркване, като ви насоча да погледнете по-внимателно Писанието.” Исус поправяше погрешните вярвания относно Библията; Той не смъмряше хората, че не вярват, че Библията е Божието безпогрешно Слово. Обвинението на Исус беше насочено към вярващи, които вярваха в надеждността на Писанието. В Своето служение Исус засягаше четири области:
Исус не заявяваше нови правила, на които църквата да се подчинява. Той просто ги държеше отговорни да прочетат внимателно това, което е било писано. Например, ако прочетете Матея 5:38-40 и го сравните с Изход 21:22, ще забележите, че Исес не замени смъртното наказание с етиката на обърни-другата-буза, постановявайки по този начин един пацифистки мироглед. Изход 21:22 ясно заявява, че “съдиите” трябва да решават какво да бъде наказанието. Жертвите не можеха да извършват лично възмездие (Римляни 12:18-21; 13:4). В дните на Исус имаше хора, които вземаха един закон, който е бил предназначен за гражданския съд и са го прилагали в личните си взаимоотношения без надзора на съдебната власт. При такива условия често са възниквали кървави вражди. Д. А. Карсън ни дава много полезно тълкуване на думите на Исус:
Както жителите на Верея по времето на Павел (Деяния 17:11), християните трябва да проверяват истинността на всички мнения според единствения надежден авторитетен стандарт, който Бог е дал в ръцете ни: Библията. Това за някои може да означава промяна в теологията. Това не е ново. Бог трябваше да промени възгледите на Петър относно включването на езичниците в семейството на вярата (Деяния 10:9-16). Има случаи, в които всички ние имаме нужда да бъдем съборени от теологичните си коне (Деяния 9:4) за да си спомним, че Бог е Бог, а “ние сме само пръст” (Псалм 103:14). Обратно на общоприетото мнение Тази книга възприема методологията на Исус в справянето с теологичните “слухове” и я прилага за определени погрешни предания, които са се развили в църквата и са довели до практическо спиране на миссията на църквата в света (Деяния 20:27). Тези традиционни и погрешни тълкувания на популярни библейски текстове и тяхното неправилно прилагане в съвременните обстоятелства са довели до там християнската вяра да бъде “изхвърлена и тъпкана от хората” (Матея 5:13). Имало е време, когато благовестието на Исус Христос е докосвало всяка област от живота на човека и света, в който е живеел. Вече не е така. Определено хуманистите са се опитали да забранят на думите на Христос да навлязат в това, което често се описва като светските неща. Но самите християни са го забранили на себе си като са проповядвали едностранчиво благовестие: Библията ни казва как да отидем на небето, но тя не ни казва как е устроено небето. Ние сме оставили това на хуманистите. Например, ако християните са толкова разстроени че хуманистите постановяват реда в обществото, тогава защо толкова много християнски родители изпращта своите деца на училища, които отричат Христос и Неговото Слово? Нашият народ е в криза. Светът отчаяно търси отговори, изправен пред трудни и видимо неразрешими проблеми. Тази книга показва, че Библията има реални отговори. Тя също се стреми да покаже, че в цялата история църквата е била основния фактор в развитието на това, което днес всички наричат “цивилизация.” Докато нашият народ се отдалечава от светлината на благовестието, ще виждаме само залеза на нашата, християнска в миналото, цивилизация. Никога вече бездейни За да покажем валидността на християнството като религия за всички области от живота, ние трябва да демитологизираме неправилните идеи, които са били насърчавани и подхранвани от огромен брой неортодоксални теологии. Тези любими митове са неутрализирали Божието Слово в неговото приложение в този свят:
Неуспехът на християнството да стане практична религия през последните осемдесет години е означавал временен успех на извратен и изкривен хуманизъм, който е нанесъл непоправима вреда на целия свят. Хуманизмът е спечелил по презумпция. Отхвърлянето от християните на всякакъв вид приложение в този свят на Библията е довело до разцвета на съсредоточен около човека мироглед, който постепенно унищожава живота в нашия свят. Ще бъде ли готова църквата на нашия Господ Исус Христос с библейските отговори за милионите, които ще бъдат готови да следват светлината на благовестието на благодатта и всичко, което то означава за техния живот в този свят, докато мирогледът на хуманизмът продължава да бъде изобличаван като “глупост”? (2 Тимотея 3:9). Сега е времето да предприемем необходимите теологични приготовления. Моята молитва е тази книга да ви помогне в това пътуване. [1] За по-цялостно изследване на тази тема, виж Gary DeMar, “Goodbye, Columbus?” The Biblical Worldview (September 1990). В допълнение към мита за плоската земя, малко хора знаят, че Колумб е бил християнин, който е искал да донесе благовестието до изгубените по целия свят. Виж August J. Kling, “Columbus – A Layman ‘Christ-bearer’ to Unchartered Isles,” The Presbyterian Layman (October 1971), 4. Колумб е заявил своите идеи в своята Libro de las Profecias или Книга на пророчествата, която е държал в ръка, когато се е обръщал към кралица Изабела за средства за своето пътуване. Преведена е голяма част от Книгата на пророчествата. Виж Kay Brigham, Christopher Columbus: His Life and Discovery in the Light of Hid Prophecies (Barcelona, Spain: Clie, 1990). Макар коментарите на автора да клонят силно към диспенсационния премилениализъм, преводът на текстовете от Писанието, които Колумб е избрал за подкрепа на своите възгледи, е много полезен. Най-интересната характеристика на Книга на пророчествата на Колумб е неговото вярване, че благовестието на царството трябва да се проповядва на всички народи преди Исус да дойде отново. [2] Samuel Eliot Morison, Admiral of the Ocean Sea: A Life of Christopher Columbus (Boston, MA: Little, Brown and Co., 1942), 89. [3] Richard Shenkman, Legends, Lies, and Cherished Myths of American History (New York: William Morrow, 1988), 13. [4] Samuel Eliot Morison, The European Discovery of America: The Northern Voyages (New York: Oxford University Press, 1971), 6. [5] Morison, Admiral of the Sea, 89. [6] Sam Dargan, “Will the Real Christopher Columbus Please Stand Up?” World (October 7, 1989), 20. [7] Morison, The European Discovery of America, 7. [8] Невярно. Ковчегът се е спрял на “планините (мн.ч.) на Арарат.” [9] Тези думи не са в Библията (сравни Битие 3:19; 18:27; Йов 30:19). Те се намират в Книгата за обща молитва и често се използват на погребални служби за да ни напомнят за нашето естество на създания, че сме само пръст (Псалм 103:14). [10] Не точно. Обстановката на разпъването е описана във всичките четири евангелия като място извън града, наречено “Черепа.” “Лука също нарича мястото за екзекуции ‘Черепа’ (на гръцки kranion), което в латинската Библия Вулгата се явява като ‘мястото на черепа’ (calvariae locus). Когато латинската Библия е била преведена на английски (Раймс, 1582), латинската дума е била запазена като собствено име, ‘Калвари.’ King James Version запазва превода от Раймс, но всички съвременни английски преводи използват думата ‘череп.’” David C. Downing, What You Know Might Not Be So: 220 Misrepresentations of Bible Texts Explained (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1987), 34. [11] Почти всяка сцена с ясла съдържа трима мъдреци, посещаващи Исус, заедно с овчарите. Първо, Библията не ни казва колко мъдреци са дошли, а само че “маги от Изтока пристигнаха в Ерусалим” (Матея 2:1). Фактът, че са споменати три подаръка, може да е довел някои да вярват, чу е имало само трима маги (2:11). Рождественският химн “Ние сме трима царе от Ориента” е добавил към объркването. Второ, по времето, когато магите са намерили Исус, Той е бил в “къща” (2:11). Трето, тъй като Ирод е заповядал децата под две години да бъдат убити, можем да заключим, че по това време Исус не е бил новороден. [12] D. A. Carson, The Sermon on the Mount: An Exegetical Exposition of Matthew 5-7 (Grand Rapids, MI: Baker Book House, 1978), 39-40. [13] Larry Poston, “The Adult Gospel,” Christianity Today (August 20, 1990), 25. |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |