"Чули сте,
че е било казано"
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Заключение

   

"Чули сте, че е било казано"
  Home    от Гари Демар  

8



“ПОЛИТИКАТА Е МРЪСНО НЕЩО”

Някои, за нещастие, смятат, че политика е мръсна дума и извратена игра, която длъжностните лица играят. В реалността това е самата тъкан на демократичната система на управление, която толкова много обичаме. Макар тя да се прави от хора като нас, които имат проблеми и често се поддават на собствения интерес и дребни подтици, тя все пак е силата на нашето общество.

ГОРДЪН У. ДЖОУНС

Онези от вас, които имат деца, ще могат да разберат следния сценарий. Чувате вашето петседмично бебе да плаче. Знаете какъв е проблемът му. Пелените й са мръсни. Знаете какво трябва да се направи. Трябва да се сменят пелените й. Да речем че Татко се връща след като се е уверил, че става въпрос за пелените и казва, “Да, пелените й са мръсни, така че не мога да се заема със смяната им.”

Звучи смешно, нали? Татко е бил изпратен да смени това, което е мръсно, едно естествено и необходимо нещо. Ако това е толкова глупаво, защо когато навлезем в област като политиката, някои оправдават своето бездействие с подобни твърдения? “Политиката е мръсно нещо! Не мога да се намесвам.”

Ако имате проблем с намесата в нещо мръсно, каквото е политиката, тогава просто погледнете на политиката като голяма мръсна пелена, която трябва да бъде сменена, а на политическата общност като на бебе, което има нужда от добро почистване. Може би така ще можем да се освободим от твърдението, че християните не трябва да се намесват в нещо мръсно като политиката.

Държавната власт е установена от Бога

Държавната власт е установена от Бога; следователно, тя е законна област на дейност за християните (Матея 22:21; Римляни 13:1; 1 Тимотей 2:1-4; 1 Петрово 2:13-17). От държавна власт има нужда откакто човекът съгреши и стана заплаха за другите хора (Битие 4:23). Политиката е процесът на избиране на най-добрите хора за служението на закрила на спазващите закона граждани срещу беззаконниците (Изход 18; Второзаконие 1:15; 1 Тимотей 3:1-7). Скоро след Потопа Бог узакони държавната власт като, както Мартин Летур пише, сподели “Своята власт с човека” и давайки “му власт над живота и смъртта сред хората” (Битие 9:4-6).[1] Да се говори против принципа на политическа намеса е да се поставя под въпрос Божията мъдрост и да се позволи на деспотите да управляват.

Държавното управление е едно сред много управления

Политическата сфера е създадена общност както са семейството и църквата. “Бог е учредил държавната власт точно както е установил църквата и семейството. Да кажем, че не искаме да имаме нищо общо с държавната власт е да кажем, че Божията институция не е важна.”[2] Ние сме създадени по Божия образ. Бог е Управител над цялото създание и ни е призвал да бъдем упълномощени и ограничени управители под Неговото единно, всеобхватно и неограничено управление (Исая 9:6-7): себе-управители, семейни управители, църковни управители и държавни управители. Държавната или политическата област е област на законна управленческа дейност, която има определена област на действие и съвкупност от библейски правила за своята дейност. Тя има своите мръсни страни когато злите хора провеждат своите зли намерения. Но така е и с другите човешки дейности, като бизнеса, правото, образованието и т.н. Това е резултат от нашата грешна човешка същност.[3]

Необходимостта от доказателства лежи върху онзи, който смята, че политиката на управляване на правителство е по-мръсна или нечестна от политиката на управление на банка, профсъюз, транспортна компания, колеж или дори църква. Поради своята публична откритост, процесът на управление всъщност може да бъде по-чист и по-честен от процеса на управление на повечето други обществени институции.[4]

Християните трябва да се намесят в политиката даже и ако тя е мръсна. Бог очаква християните да почистят своя собствен живот след повярването (Деяния 26:20). Процесът на почистването трябва да се разшири към семейството. Помнете, децата трябва да се покоряват на своите родители в Господа (Ефесяни 6:1). Това означава, че грешните мисли и действия трябва да бъдат заменени от благочестиви мисли и действия. Съпрузите трябва да обичат жените си (5:25), а жените трябва да се покоряват на своите съпрузи (5:22). Определено църквата има отговорността да вкара ред в собствения си дом (1 Петрово 4:17). Повечето от новозаветните послания са писани към църкви, някои от които имаха сериозни проблеми (1 Коринтяни 5:1-8).

Този процес на почистване не идва естествено. Това е въпрос на “премахване на стария квас” (1 Коринтяни 5:7). ”Като в бял ден нека ходим прилично, не по пирувания и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти. Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не мислете за страстите на плътта” (Римляни 13:13-14). Тези грешни мисли и действия присъствуват във всички паднали създания и те се проявяват в себевладението, семейното управление, църковното управление и държавното управление, областта на политиката. Павловото увещание важи за всяка област, в която грешният човек действува.

Хората правят политиката такава, каквато е

Казват, че дрехите правят човека. В библейски понятия можем да твърдим, че характерът на хората ще определи какъв тип политическа система ще има един народ. Нашият народ е бил основан върху вярата, че религията е в основата на обществото. “В крайна сметка, нашата цивилизация е това, което ние мислим и вярваме. Външните неща имат значение, но те не могат да устоят, ако вътрешните убеждения, които първоначално са ги създали, са изчезнали.”[5] Мръсната (грешна) политика е просто отражение на грешните хора – включващи и политиците, и гласоподавателите. С други думи, ние получаваме това, което заслужаваме; жънем това, което сме сяли.

Така че когато бъде избран слабохарактерен кандидат, или когато местният вестник или телевизионна станция изглежда подкрепя аборционистите, или когато съдиите в Синсинати казват, че отвратителни снимки всъщност не са правно нецензурни – когато стане едно от тези неща, не скачайте със заключението, че някой ни е погодил номер. Вместо това отчетете трезво възможността че слабохарактерният политик всъщност представлява ценностите на хората, които са гласували, че повечето абонати на вестника и онези, които гледат телевизия всъщност, не ги е грижа за – или дори предпочитат – абортите, и че малко почтени хора са готови да станат съдии на каквото и да било.[6]

Политиката не е по-добра от хората, които я правят свое призвание и онези, които ги поставят на поста им или чрез гласуване, или чрез отказ от гласуване. Поддръжката на доброто правителство зависи от добрите хора. Джордж Уошингтън, в своето Прощално обръщение (17 септември 1796), даде този съвет на нашия народ: “От всички наредби и навици, които водят до политически просперитет, религията и морала са най-необходимата поддръжка.”

Джеймс Медисън, баща и архитект на Конституцията, направи връзката между себевладението и стабилността на цивизилизацията:

Ние заложихме бъдещето на Американската цивилизация, но не върху силата на властта, в никакъв случай. Ние заложихме бъдещето . . . върху способността на всички нас да управляваме себе си, да въздържаме себе си, според Десетте Божии Заповеди.[7]

Никой правителствен документ не може да създаде свобода, национална стабилност или безопасност от вътрешни и външни сили. Най-добрите политически намерения не могат да се сравнят с волята на хората. В чисто човешки понятия, хората определят добротата на политическата система на един народ. Джон Адамс пише: “Нашата Конституция е направена само за един морален и религиозен народ. Тя е напълно неподходяща за управление на какъвто и да е друг народ.”[8] Когато себевладението бъде изоставено в полза на егоистичния опортюнизъм, трябва да очакваме срив в стабилността на нацията. Тогава политиката наистина става мръсно нещо.

Мръсна работа

Защо политиката да бъде изхвърлена от процеса на почистване когато тя играе такава голяма роля в нашия живот? Кой друг има средствата да я почисти? Ако не християните, тогава кой? Християните са останали извън политиката, което е направило нейното разлагане още по-изявено. Решението не е да се остави политиката на още повече разлагане като се пренебрегне нейният потенциал като област на изкупление и възстановяване.

Спортът със сигурност е мръсна работа. Канадецът Бен Джонсън беше отстранен след своето рекордно постижение на Олимпийските игри 1988, защото се разбра, че е използвал стимулиращи препарати – анаболни стероиди. Пит Роуз, бивш състезател и управител на Синсинати Редс, беше осъден за неплащане на данъци и за хазарт. Хазартът е бил свързан с неговото участие в бейзбола. Колко родители биха спрели децата си от участие в спорта поради мръсотията? Международният Олимпийски комитет работи усилено за почисти онези спортове, където стероидите са предпочитани препарати, особено леката и тежката атлетика. Тези длъжностни лица признават, че има мръсотия, но не са изоставили спорта заради нея.

Библията и политическата дейност

Библията никъде не осъжда политическата дейност. Йоан Кръстител не осъжда Ирод за неговата политическа позиция, а за грешните му действия като управител (Матея 14:4; Марка 6:18), нито пък казва на войниците да напуснат поста си. Той само ги насърчава да действуват етично; тоест да държат политиката чиста (Лука 3:14). Исус не спори с Пилат Понтийски дали трябва да управлява; Той само му напомня защо управлява и, като намек, по какъв стандарт трябва да управлява (Йоана 19:11). Отново, ударението е върху чистата политика. Павел нарича управителите Божии служители, слуги в политическата сфера (Римляни 13:4). Тези управители трябва да насърчават доброто. Павел се позовава на Цезаря, центъра на римската политическа власт, за да спечели възможноста да проповядва каузата на благовестието (Деяния 25:11). Защо да се обръщаме към държавния служител за гражданска закрила, ако държавната власт (политиката) е същностно зла? Как може Павел да иска подкрепа за чистотата на благовестието от нещо, което е същностно “мръсно”?

Презвитериански конфликт

Желанието за отстъпление от политическа загриженост е отскоро в историята на нашия народ. Джон Уидърспун, служител в Презвитерианската църква и президент на Принстън Колидж, е бил сред подписалите Декларацията за независимостта. През 1775 “новият провинциален конгрес на Ню Джърси . . . е бил открит с молитва от Джон Уидърспун. . . . Войник срещу скептицизма и ограничената философия на материалистите, той е бил избран от окръг Самърсет да участвува в прилагането на своите благородни теории при строежа на държавното управление.”[9] Много историци твърдят, че тринадесетте колонии никога не биха се отцепили от Великобритания, ако не са били християните, особено презвитерианците. Един горещ колониален привърженик на крал Джордж III пише до дома си:

Аз хвърлям цялата вина за тези извънредни събития върху презвитерианците. Те са главният и основен инструмент във всички тези пожари. Те винаги действуват и дори срещу правителството от неуморния и бурен антимонархически дух, който винаги ги е отличавал от другите навсякъде.[10]

Презвитерианците, поради своите учения за многото граждански власти и посредничеството, тоест една по-малка власт (колониалното управление) налагайки себе си чрез представители избрани от хората между по-голямата власт (английския парламент) и народа, са подкрепяли независимостта от британското управление. “Църковните служители са стояли в революционните комитети и хиляди презвитерианци са се втурнали да се присъединят към революционните войски, където се доказали като най-непоколебимите войници на Уошингтън.”[11]

Създателите на Конституцията, “с не повече от пет изключения (и вероятно не повече от три), . . . са били ортодоксални членове на някоя от установените християнски общности: приблизително двадесет и девет англиканци, шестнадесет до осемнадесет калвинисти, двама методисти, двама лутерани, двама римокатолици, един неофициален квакер и от време на време англиканец и един откровен деист – д-[Бенджамин] Франклин, който е посещавал всякакви християнски богослужения, призовавал е за публична молитва и е допринасял за всички деноминации.”[12]

Причината тези християни да се намесят в политиката е защото тя е била мръсна. Мръсотията е засягала техния живот, собственост и свята чест. Църквата се е оказала под властта на държавата, което е било във вреда на църквата. Християните са се надигнали, за да се включат в политическия процес, за да запазят църквата от политическо подтисничество.

Политиката няма да ни спаси

След като стигнахме до извода, че политиката е законна област за християнското служение, трябва също да признаем опасността в това да гледаме на политиката като наше спасение. Хората в дните на Гедеон са гледали на политиката като на решение на техните належащи проблеми (Съдии 8:22-23), когато, всъщност, те самите са били проблема, защото всеки човек е вършил каквото е право в собствените му очи (17:6). Ако просто имат могъщ цар да управлява над тях, техните проблеми ще са решени, така са мислели те. Гедеон отхвърли техните инициативи да го направят спасител-цар. “Господ ще владее над вас,” беше отговорът на Гедеон (8:23). Гедеон не твърдеше, че политиката е зло нещо. Но смятането на политиката за средство за спасение е зло нещо.

По-късно Авимелех искаше да върне хората към политическата вяра (9:1-6). Йотам, единственият оцелял син на Гедеон, предупреди хората за скритите опасности от такова решение (9:7-15). Те имаха предложение за политическо спасение и сигурност, но това беше илюзия, която доведе със себе си поразяваща тирания (9:15).

Изборът на политическата вяра доведе със себе си още повече подтисничество. Вместо да викат към Бога за покаяние, хората изоставиха личната святост и избраха ново определение за святост. Извратеното семейство (Съдии 14-16) и свещеничество (1 Царе 2:12-17, 22-36) подведоха хората да се обърнат към държавата за спасение (1 Царе 8). С това те отхвърлиха Бога като цар над тях (8:7).

Християнинът трябва да поставя политиката под въпрос когато тя обещава спасение, но не защото тя е незаконна сфера на християнска дейност. Политиката никога не е била предназначена да спасява; тя не може да спасява. Макар да трябва да изкупваме политиката и държавната сфера на управление, ние никога не трябва да гледаме на тях като на единствено решение на проблемите на нашия народ.


[1] Цитирано в Robert Duncan Culver, Toward a Biblical View of Civil Government (Chicago: Moody Press, 1974), 72.

[2] Robert L. Thoburn, The Christian and the Politics (Tyler, TX: Thoburn Press, 1985), 17.

[3] John Eidsmoe, God and Caesar: Christian Faith and Political Action (Westchester, IL: Crossway Books, 1984), 56.

[4] Daniel R. Grant, The Christian and Politics (Nashville, TN: Broadman Press, 1968), 12.

[5] Paul Johnson, The Enemies of Society (New York: Atheneum, 1977), 117.

[6] Joel Belz, “Evidence Mounts: We Are Still a Small Minority,” World (October 13, 1990), 3.

[7] Цитирано във Frederick Nymeyer, “Neighborly Love and Ricardo’s Law of Association,” First Principles in Morality and Economics (South Holland, IL: Libertarian Press, 1958), 31.

[8] J. Howe, “The Changing Political Thought of John Adams.” Цитирано в Wayne House, ed., Restoring the Constitution: 1787-1987 (Dallas, TX: Probe Books, 1987), 10.

[9] George Bancroft, History of the United States from the Discovery of the American Continent, 10 vols. (Boston: Little, Brown and Company, 1860), 8:442.

[10] Цитирано в Loraine Boettner, The Reformed Doctrine of Predestination (Nutley, NJ: Presbyterian and Reformed, [1932] 1969), 383.

[11] John T. McNeill, The History and Character of Calvinism (New York: Oxford University Press, 1954), 348.

[12] M. E. Bradford, A Worthy Company (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), viii.





"You've Heard It Said"
Copyright © 1991 Gary DeMar
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов