|
| |||||||
|
11 “БОЖИЕТО ЦАРСТВО НЕ Е ДОШЛО”
Да се възприеме вярата, че Божието царство е единствено в бъдещето, означава, че живеем в едно чисто светско царство с чисто светски закони, изолирано от небесна власт. Това е мирогледът на деизма! Ако това е възгледът на някоя част от Църквата, тогава секуларистите са прави да осъждат смесването на кой да е от Божиите закони с тези на държавата. Как може Бог като бъдещ Цар да има някакво участие в делата на сегашното царство под управлението на друг цар? Това би било както ако бъдещ кандидат за президент казва на сегашния президент как да води делата си. Бъдещият президент няма законово основание да отправя такива искания. Ако царството се определя като политическо, така че Исус лично и физически управлява от Ерусалим сред изградения наново храм, с подновена жертвена система и възстановяването на старозаветното теократично управление, тогава Божието царство още не е дошло.[1] От друга страна, ако царството се определя като духовна изява на делото на Христос в този свят, дело, което е преобразяващото и новораждащо дело на Святия Дух в живота на грешниците, докато Исус е на престола отдясно на Своя Баща, където сега Той управлява като “Цар на царете и Господар на господарите” (Откровение 19:16), тогава може да се каже, че царството е дошло. Обаче често се повдига едно възражение. Някои твърдят, че доказателство за идването на царството е само пълното реализиране на царството. Но дали едно нещо трябва да е напълно завършено, за да бъде дошло? Например, дърво, което е един метър високо, си остава дърво. То винаги ще бъде наричано дърво, докато престане да съществува. Бизнес, който е започнал през тази година със само двама служители, може да не реализира никаква печалба през следващите три години, но той си остава бизнес докато бъде прекратен. Новопоявилите се фирми може и да са в началото, но те все още са бизнес заедно с такива конгломерати като IBM и Дженеръл Моторс. “Народ, който принася плодовете му” Преди да преминем към изследване на подробностите на възгледа, че царството е дошло, може да бъде полезно да разгледаме един важен текст от Писанието, който може да хвърли светлина върху предмета на настоящата действителност на Божието царство. В притчата за земевладелеца Исус обвинява главните свещеници и фарисеите за това, че отхвърлят Неговото месианско служение. Той предсказва, че като Наследник на Земевладелеца, Той ще бъде изхвърлен от лозето и убит (Матей 21:38). Исус свързва това с царството по няколко начина. Първо, Израил притежава царството, продължение на старозаветното царство; следователно, то е било настояща действителност тогава: “Божието царство ще се отнеме от вас, и ще се даде на народ, който принася плодовете му” (21:43, курсивът мой). Исус не може да отнеме нещо, което те нямат. Второ, не се споменава за отлагане или някакъв междинен период. Исус не казва, “Идването на царството ще бъде отложено за известно време.” Трето, царството ще “се даде на народ, който принася плодовете му.” “Собствеността” върху царството се прехвърля на друг народ. Четвърто, от въпроса на апостолите в Деяния 1:6 е очевидно, че те са вярвали, че царството е отнето от Израил, защото питат, “Господи, сега ли ще възвърнеш на Израил царството?” Къде и кога е царството, ако е било отнето от неверните юдеи от времето на Исус? Според Матей 21:43, то принадлежи на “народ, който принася плодовете му.” И кой е този народ? “Вие [християните], обаче, сте избран род, царско свещенство, свят народ, хора, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1 Петрово 2:9, курсивът мой). Както всеки изследовател на Писанието ще забележи, източникът на Петър за тези описания е Старият Завет (Второзаконие 10:15; Исая 43:20-21; 61:6; 66:21; Изход 19:6; Второзаконие 7:6). Тези текстове описват отношението на Бога към народа на Израил. Но с идването на Месия и отхвърлянето на Божия Наследник от неверните, царството е било отнето и дадено на “народ, който принася плодовете му” – направен наново Израил, народ, съставен от вярващи юдеи (Деяния 2:5, 9-11, 37-42; 3:11-4:4) и езичници (Деяния 10:34-45). “Които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили” (1 Петрово 2:10). И какво следва от това? Петър ги увещава да принасят плод, който съответствува на това да бъдат свят народ: “Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата; да живеете благоприлично между езичниците, така, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела” (1 Петрово 2:11-12). Кога царството ще бъде върнато на Израил? То е било върнато на Божия Израил (Галатяни 6:16) веднага след Петдесятница. От изследване на Стария Завет осъзнаваме, че в известен смисъл Божието царство е било настояща действителност още преди Исус да дойде на земята. Новият Завет не показва, че то по някакъв начин е било прекъснато или отложено за далечно бъдещо изпълнение. Дори Навуходоносор разбра, че Божието “господство е вечно господство, и царството Му е от поколение в поколение” (Данаил 4:34). Няма “междинен период,” няма дупка от почти две хиляди години, в която Божието господство да е задържано по някакъв начин. Първо, вижда се също така, че Новият Завет описва едно наближаващо царство: “Божието царство наближи” (Марк 1:14-15; Матей 4:12-17). Това означава, че има по-пълна изява на това вече присъствуващо славно царство, което наближава като Бог възприема човешка плът и лично надзирава царството, като носи с това жертва веднъж завинаги, обещана толкова отдавна на Адам и Ева. Семето на жената, Исус, дойде да смаже главата на змията (Битие 3:15). “И когато стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи Място на Черепа), . . . Го разпънаха” (Матей 27:33-35). Главата на змията беше “смазана” когато колът на кръста проби “черепа” на змията. Поради завършеното дело на Исус, чрез силата на Святия Дух, Сатана е смазан под нашите крака (Римляни 16:20). Установеното царство става разширяващо се царство във времето и в историята преди завръщането на Исус. На апостолите беше заповядано да отидат по целия свят и да проповядват благовестието (Матей 28:18-20), заповед, която не е типична за Стария Завет, макар че имаше изключения, както когато Йона проповядваше на ниневийците. Божието царство не е политическо царство и никога няма да бъде политическо царство (Йоан 18:36). Вместо това, царството е “правда, мир и радост в Святия Дух” (Римляни 14:17). Но това царство не е лишено от власт в този век: “Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила” (1 Коринтяни 4:20). Второ, има стихове, които показват, че царството вече е дошло и то трябва да повлияе върху начина, по който живеем в света: (1) “Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син” (Колосяни 1:13); (2) “Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание” (Евреи 12:28); (3) “Аз, Йоан, ваш брат и съучастник в неволите и в царството и в търпението, които са чрез Исус, бях на острова, наречен Патмос, за Божието слово и свидетелството за Исус” (Откровение 1:9); (4) “И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство дошло в сила” (Марк 9:1; Матей 16:28; Лука 9:27); (5) “Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас” (Матей 12:28). “Истината е, че Исус наистина изгонваше бесове чрез Божия Дух.”[2] Заключението, до което трябва да достигнем, е, че Божието царство е дошло върху Църквата от първи век и няма свидетелство то да е било отложено за бъдещ милениум, често описван като “епоха на царството.” Трето, царството изисква новорождение и освещение, за да се влезе в него (Йоан 3:3; Матей 7:21; 18:3) и възпира неправедните от влизане (Матей 5:20; 1 Коринтяни 6:9-10; Ефесяни 5:5). Но в друго отношение то съдържа дори неправедни (Матей 13:36-43). Макар неправедните да живеят сред Божието царство, те нямат достъп до Царя чрез Неговия Посредник, Исус Христос. Това не е ли същото при земните царства? Макар в границите на Съединените Щати да живеят чужденци, те нямат всички привилегии на гражданството. Например, те не могат да гласуват или да се кандидатират за политически пост. Обаче, те се ползват от правосъдната система, при която живеят пълноправните граждани. Четвърто, макар че Исус заявява, че произходът на Неговото царство е небето, а не земята (Йоан 18:36: “Моето царство не е от този свят”), Той въпреки това заявява, че Неговото царство присъствува сега, макар да е различно от всички други царства, които изявяват своята сила чрез заговори и военна сила. Исус говори за “Моето царство” (18:36). Той твърди, че има Свои “слуги” (макар и те да не се бият с меч, за да Го защитават [18:36]). Исус ясно заявява: “Аз съм цар” (ст. 37). Накрая Той уверено предизвиква Пилат: “Аз за това се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината” (18:37). Пето, в проповедта на Петър на Петдесятница научаваме, че Исус понесе унижение като издържа проклятието да бъде обесен “на дърво” (Галатяни 3:13). Но със Своето възкресение Той започна Своето прославяне в подготовка за Своето възнесение отдясно на престола на Своя Баща, от където управлява вселената с власт и сила. Там Той беше “увенчан със слава и чест” (Евреи 2:9) за да започне Своето управление, седящ отдясно на Бога (Римляни 8:34; Ефесяни 1:20; Колосяни 3:1; Евреи 12:2; 1 Петрово 3:22; Откровение 3:21), като държи “всяка власт” (Матей 28:18). Чрез тази власт Исус обещава да подкрепя Своите хора през “скръб, или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож” (Римляни 8:34-35). Всъщност, Той остава на този престол, работейки за провала на всички дела на Своите врагове (1 Коринтяни 15:23-24; Евреи 1:3, 13; 10:13). Шесто, християните са съвъзкресени с Исус като свидетелство за нашето управление с Него (Ефесяни 2:6). “В Божиите очи ние седим с Христос в небесни места (което всъщност е идеята на Откровение 20:4-6), т.е. в положение на царе.”[3] Някои вярват, че царството може да се определи само в границите на църквата и дейността на царството неможе да се изявява извън църквата. В техния възглед царството е църквата и нищо друго освен църквата. Тъй като църквата е “свещена,” а светът е “мръсен,” както те го виждат, църквата не трябва да смята света като място за дейността на царството. Светът е власт на съществуващите царства, които ще бъдат съдени едва когато Божието царство бъде установено нокаго в бъдещето. Това означава ли, че да ходим на работа означава да излизаме извън царството?
Докато Църквата има конкретно служение в царството, царството обхваща повече неща отколкото църквата. “Институционалната църква не трябва да се приравнява с Божието царство. Тя е служител на царството, но е тъждествена с царството. Божието царство обхваща целия свят.”[5] Когато Исус ни казва да “търсим първо Неговото царство и Неговата правда” (Матей 6:33), Той ни напомня, че всяка земна дейност трябва да се смята за дейност на царството, било то семейството, църквата, бизнеса или политиката. Много християни заключават, че тъй като Библията описва бъдещо царство, това е нейното единствено ударение. Царството не може да бъде сега с нас, ако то се смята за бъдещо. Всъщност, царството е нещо повече от бъдеща действителност. Първо, то е първоначално установено в живота, смъртта, възкресението и възнесението на Исус Христос. Второ, то нараства и напредва прогресивно от тогава до края на света. Трето, то бива напълно установено при второто идване на Христос. Първоначалното установяване на царството Нека първо да разгледаме първоначалното установяване на царството. Дори едно повърхностно прочитане на евангелията показва, че Божието царство е главната тема на служенията на Йоан Кръстител и на Исус. Всъщност, това е всичко, за което става дума в евангелията: Царят идва, за да установи Своето Царство. Йоан Кръстител увещава народа на Юдея да се покае, защото “Божието царство наближи (Матей 3:2, курсивът мой). Още от първата си проповед Исус проповядва подобно послание: “Покайте се, защото небесното царство наближи” (Матей 4:17, курсивът мой). Когато Исус изпрати седемдесет и двамата ученици, Той им каза да проповядват, че “Божието царство е наближило до вас” (Лука 10:9, курсивът мой).[6] Синоптичните евангелия – Матей, Марк и Лука – заявяват, че съдържанието на цялото учителско служение на Исус може да се обобщи като благовестието на царството (Матей 4:23; Марк 1:14-15; Лука 4:16-30; 4:43; 8:1). Тези стихове, заедно с много други, доказват, че се е очаквало установяването на царството. То вече е било “близо” по времето на Исус. Има, обаче, много значителна разлика между проповядването на Йоан и проповядването на Исус. Те често използват едни и същи думи. Но в Марк 1:15 откриваме, че Исус не само прогласява, че царството е близо, но и заявява, че “времето се изпълни.”[7] Така, докато Йоан пророкува, че времето Господ да посети хората Си почти е дошло, Исус “твърди, че това посещение вече е в ход, че Бог вече посещава Своите хора.”[8] Нещо повече, в Лука 17:21 Исус казва на фарисеите, че “Божието царство е сред вас.” Исус също установяваше царството чрез Своите дела на изцеление. Най-ясните текстове в това отношение са Лука 4:21 и Матей 11:2-6. Исус цитира от старозаветните пророчества на Исая относно Божието царство (Исая 35:5; 61:2), и във всеки от случаите Исус прилага пророчеството към Своите дела на изцеление и към Своите поучения. С други думи, Исус твърди, че изпълнява пророчествата на Стария Завет. Когато фарисеите обвиняват Исус, че изгонва демони чрез властта на дявола, Той отрича и добавя, “Но ако Аз изгонвам бесовете чрез Божия Дух, тогава Божието царство е дошло върху вас” (Матей 12:28). Глаголът, използван за “дошло,” предполага, че нещо вече присъствува, а не просто наблизо.[9] Исус казва, че изгонването на бесове показва, че Божието царство е дошло. Исус установява Своето управление като побеждава врага на царството, Сатана. Той спечели решителна победа над Сатана първоначално в смъртта Си на кръста и във възкресението Си (Колосяни 2:15; 1 Коринтяни 15). Но дори по време на Своето земно служение Той печелеше първите схватки. Изгонването на бесове, белег на присъствието на царството, беше също победа над Сатана. Първоначалното установяване на царството става на няколко етапа. Дори в първоначалното установяване на царството действува принципа на постепенността. Царството вече се подготвяше, когато Христос се роди. През целия Си живот Той разбиваше силите на врага и разширяваше Своето управление. Смъртта Му беше тържество над Сатана и така отбеляза по-нататъшно развитие в основаването на Неговото царство. Библията също казва, че царството на Христос е установено при Неговото възкресение. Това беше част от посланието на Петър на Петдесятница (Деяния 2:32-36). Накрая, възнесението на Христос се описва в Писанието като сядане на престол (Ефесяни 1:20-23; Филипяни 2:9-11). В Ефесяни 1:21 Павел заявява изрично, че Христос е бил поставен “далеч по-горе от всяко началство и владст, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в този свят, но и в бъдещия” (курсивът мой). Това става след като Бог възкреси Исус от мъртвите и “Го сложи да седне от дясната Си страна на небесата” (Ефесяни 1:20). Както А. А. Ходж казва, “В най-строгия смисъл ние трябва да приемем за начало на действителното и формалното поемане на царското служение [на Христос] в неговото пълно и видимо упражняване от момента на Неговото възнесение на небето от тази земя и Неговото поставяне от дясната страна на Бащата.”[10] Постепенният напредък на царството Църквата сега е заета в дългосрочното разширяване на царството: векове на изграждане, тухла по тухла. Постепенната страна на царството се вижда най-ясно в притчите на Исус. Всъщност, едно от главните ударения на много притчи е прогресът на царството. Небесното царство е като синапово семе, което започва като много малко и израства до голямо дърво, осигурявайки подслон за небесните птици (Матей 13:31-32). Царството също е като квас (мая) поставен в тесто, който в крайна сметка се разпространява по цялото тесто (Матей 13:33). Притчата за житото и плевелите също показва прогресивно развитие на царството. То е отново централната характеристика на притчата. Собственикът на нивата знае, че в неговата житна нива има плевели, но отлага до жътвата. Той оставя житото и плевелите да растат и узряват преди да изпрати своите работници да ги ожънат (Матей 13:24-30, 36-43). Какво каза Исус, че ще стане тогава с царството след неговото установяване? Цитираните по-горе притчи учат, че царството ще расте. То започва като семе в нивата или като малко квас в тестото. Постепенно, почти незабележимо, то расте до дърво и заквасва цялото тесто. Същият принцип на разпространяване и растеж и разширяване се вижда в много от старозаветните пророчества за царството. Исая казва, че едно дете ще се роди цар, очевидно говорейки за първото идване на Христос. Веднъж като е установено Неговото царство, управлението Му и мирът непрестанно ще се увеличават (Исая 9:2-7). Не казва просто, че царството е вечно; неговото нарастване е вечно. В Данаил 2 Навуходоносор сънува сън, в който “небесният Бог издига царство, което никога няма да се разруши” (Данаил 2:44-45). Царството се сравнява с камък, “не с ръце отсечен,” който става голяма планина и изпълва цялата земя (2 :31-34). В Новия Завет, в допълнение към притчите на Христос, Павел казва, че краят ще дойде след като “Той е положил всички врагове под краката Си” (1 Коринтяни 15:25) и че “последният враг, който ще бъде победен, е смъртта” (1 Коринтяни 15:26). С други думи, Исус ще се върне в един свят, в който почти всички Негови врагове са победени. Единственият враг, който ще остане, е смъртта. Окончателната изява на царството Новият Завет също ни учи да очакваме бъдеща изява на царството (Матей 25; 1 Коринтяни 15:23-24; Откровение 21). В този смисъл царството означава небето и пълнотата на новото небе и новата земя. Нашият истински и вечен дом е небесният дом, който Исус подготвя за нас. Нашият живот тук е пътуване към тази благословена земя на почивка. Ние гледаме към небето с радост и очакване, знаейки, че завинаги ще бъдем с нашия Спасител и Цар в Неговото съвършено царство. Небесната надежда ни помага да издържаме изпитанията на сегашния живот. Очакваме деня, когато всички вярващи от всички земи ще се съберат да се поклонят на Агнето, заклано от преди създанието на света, и когато ще живеем в съвършен мир и любов, свободни от последните остатъци на греха. Всеки християнин, който не очаква ревностно своята небесна награда, е сериозно объркан. Всеки християнин, чиято единствена надежда е земна награда, не е разбрал християнството. Но това не ни освобождава от отговорност на земята. В последния ден ще бъдем съдени според служението ни на земята (Матей 25). Затова не можем да почиваме на лаврите си и да очакваме Исус да дойде. Трябва да се стремим и, чрез Неговата благодат, да работим в Христовото царство през целия си живот като верни поданици на царството. Нещо повече, ние не търсим ново царство. Небесното царство не е нещо, което Бог ще установи за първи път в края на историята. В края на историята ще видим само пълната, окончателна и славна изява на царството, което е установено за първи път преди две хиляди години. Следователно, можем да кажем, че от идването на Христос до сега царството е едновременно вече присъствуващо по принцип, но още не напълно установено. [1] Този възглед за царството е защитаван от диспенсационните премилениалисти. Диспенсационализмът твърди, че Исус е предложил на Израил физическо, политическо, земно царство, но че юдеите отхвърлиха Исус като свой цар, като по този начин дадоха повод за “отлагане” на царството. Такъв възглед противоречи на Писанието. Първо, Писанието никъде не твърди това. Второ, Писанието разказва друго: “И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма” (Йоан 6:15). Исус отхвърли именно идеята за политическо царство, такова царство, за което диспенсационалистите казват, че очакваме да бъде установено. [2] Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), 181. [3] Ibid., 186. [4] Albert M. Wolters, Creation Regained: Biblical Basics for a Reformational Worldview (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1985), 65. [5] Gary North, Unconditional Surrender: God’s Program for Victory, 2nd ed. (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1983), 126. [6] Забележете, че евангелията казват, че и “небесното царство,” и “Божието царство” са близо. Изразът “небесното царство” присъствува само в Матей. Обаче, няма разлика между тези две понятия. Какъвто и нюанс на разлика да влага Матей в “небето,” той използва двата израза като отнасящи се за едно и също нещо. Виж особено Матей 19:23-24, където Исус казва на Своите ученици, че е трудно за богат човек да влезе в небесното царство (19:23), и че е по-лесно за камила да мине през иглено ухо, отколкото за богат човек да влезе в Божието царство (19:24). Очевидно, двата израза са паралелни и на практика синонимни. За разглеждане на този въпрос, виж Oswald T. Allis, Prophecy and the Church (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1945), 299ff. [7] Hermann Ridderbos, The Coming of the Kingdom, (Philadelphia: Presbyterian and Reformed, 1962), 48. [8] George Elton Ladd, Jesus and the Kingdom: The Eschatology of Biblical Realism, 2nd ed. (Waco, TX: Word, 1964), 107. [9] George Elton Ladd, A Theology of the New Testament (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1974), 65-66. виж 2 Коринтяни 10:14, където се използва същият глагол. [10] A. A. Hodge, Evangelical Theology (Edinburgh: Banner of Truth, [1890] 1976), 227. |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |