|
| |||||||
|
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Божието Слово е заместено с човешко слово. Нашето време е време на “Библио-фобия,” дори сред християните; Библията е религиозна книга, която се отнася само за личния морал и то само ако човек избере да следва нейните предписания. Казва ни се, че Библията не се отнася за света. Онези евангелисти, които твърдят, че тя все пак се отнася за света, ни уверяват, че тя говори само с общи понятия. В нея няма конкретно слово. Макар че хората вярват в Библията по принцип, те често я отричат на практика. Когато ни казват, че “християните трябва да се занимаят с ‘проблемите’ в обществото,” често се добавя: “но не и с институциите.” Как е възможно някой да се занимава с проблемите, но не с институциите, когато “проблемите възникват вътре в институциите и не могат да бъдат правилно разглеждани, ако човек няма представа каква трябва да бъде институцията в Божия свят”?[1] Ключът към борбата със злото е да разбираме как действува Божият свят. Без това разбиране няма възможност да променим каквото и да било. Трябва да има модел. Този модел трябва да дойде от личността, която е направила модела. Бог е направил света и Библията е учебника на собственика за това как светът работи. “Без модел ние вземаме разбирането си за проблемите от алтернативите, дадени ни от обществото.”[2] Това е точно каквото църквата прави. Преобладаващите антихристиянски идеологии формират мирогледа на църквата. Светът е станал критерий за промяната, всичко в името на възгледа, че “Библията не може да се използва като критерий за обществена промяна.” Следният цитат е пример за това:
Този подход оставя християнина с няколко правила. “Разнообразие от обществени условия и политически устройства” се опитва да воюва против строго формулиран закон, дори ако е от Бога. Липсата на конкретни библейски правила означава “разграден двор” от етична гледна точка. Ако животът на християнина не се управлява от “подробни правила,” тогава не можем да очакваме Библията да се прилага и към света като цяло. Тук имаме противопоставяне на конкретни инструкции и “движени от Святия Дух.” Но Духът и Словото никога не са в противоречие един на друг. Много неща са се вършили в името на Святия Дух, но не всички те могат да бъдат подкрепени от Писанието. Но какво означава, например, да си плащаме данъците? Има ли право държавата да облага гражданите си с всякакви данъци? Има ли библейски ограничения върху данъчното облагане? Ако няма подробни правила, тогава държавата е свободна да конфискува всичките ни приходи, като се позовава на общия закон “плащайте си данъците.” Имайте предвид, че забраната против абортите се намира сред онези закони, за които д-р Карл Хенри казва, че вече не са задължителни през новозаветната епоха (Изход 21:22-25).[4] В Новия Завет няма изрична забрана на абортите, макар че определено е възможно да се направи такова заключение (Лука 1:41), но само защото Старият Завет говори по-конкретно за това. Нито пък ще намерите в Новия Завет забрана срещу скотоложство (Изход 22:19; Левит 18:23-25). Доведеното дете на Просвещението Западното общество вече не се смята за дете на Реформацията, а за наследник на Просвещението.[5] Разбира се, в известен смисъл западното общество сега е общество на Просвещението, и абортите са доказателство, че мирогледът на Реформацията е отхвърлен. Въпросът е: Трябва ли нашата нация да следва пътя, положен от философите на Просвещението, или трябва да работим за да възстановим мирогледа на Реформацията?
Котън Мейдър пише история на Нова Англия, която озаглавява Magnalia Cristi Americana, или Великите дела на Христос в Америка. “Обобщението,” обяснява той, “е, че от началото на Реформацията на английския народ винаги е имало поколение от праведни хора, желаещи да се стремят към реформиране на религията според Божието Слово.” Но в Англия е имало и други хора с “власт . . . в ръцете,” които са желали “не само да спрат напредъка на желаната реформация, но също с най-големи гонения да преследват онези, които от сърце я желаят.” Тези ранни християнски заселници са били “принудени да търсят място за упражняване на протестантската религия, според светлината на съвестта, в американската пустош.” Тяхното намерение не е било друго освен да завършат Реформацията, вярвайки, “че първите реформатори никога не са възнамерявали това, което те са направили, да бъде абсолютната граница на Реформацията.”[7] Реформацията, макар все още да влияе върху много хора в Църквата, е отстъпила пред мирогледа на Просвещението, който е родил Френската революция, дарвинизма, марксизма, националсоциализма и съвременната аборционистка индустрия. Духът на френската Декларация за правата на човека (26 август 1789), където “’Върховното Същество’ е ‘върховенството на народа’ – тоест общата воля на народа,”[8] узурпира мястото на реформисткия и библейски възглед, че върховенството принадлежи само на Бога и Той делегира ограничена власт на индивиди и институции (напр. семейство, църква и държава). Било то “ние, народът,” френското “гражданино,” нацисткият Volk или марксисткият “пролетариат,” при всички тях човекът владее, и в такъв свят животът на най-слабите и най-презрените винаги е в опасност. Идеологическото оръжие на съвременния човек за промяна е еволюцията. Харълд О. Дж. Браун пише, че “днешната ‘революция на абортите’ е възможна само на основата на повсеместното заместване на възгледа за себе си като разумни създания по Божия образ с възгледа за себе си като просто случайни странични продукти от това, което Жак Моно нарича “случайност и неизбежност” – с други думи, с тържеството на социалния дарвинизъм.”[9] Което природата досега е правила по случайност, човекът сега прави чрез терористични средства. Еволюционното учение за “оцеляването на най-пригодените” е присвоено от съвременния човек за подобряване на обществото. За да се премахнат беззащитните неродени деца поради важни социални причини се използва необходимото количество насилие от страна на майката, лекаря и автономните съдилища. След дебат по въпроса за абортите, един юрист, противник на абортите, използва възможността да поговори с някои от участниците.
Абортите са просто държавно одобрен дарвинизъм. Държавата отразява възгледите на онези, които гласуват за ръководството.[11] “Ако човекът няма индивидуално достойнство, няма безсмъртна душа, няма смисъл на живота извън политическия ред, тогава абортите – както блудството, прелюбодейството и содомията – стават незначителен въпрос.”[12] Има достатъчно хора, които могат да принудят останалите да ги слушат; те искат аборти, без значение, че това означава отнемане на човешки живот. “Важните социални причини” са станали моралната основа на нацията. [1] Robert Drake, “What Should the Kingdom of God Look Like?” A review of Dominion Theology: Blessing or Curse?, World (February 11, 1989). [2] Ibid. [3] Carl F. H. Henry, Twilight of a Great Civilization: The Drift Toward Neo-Paganism (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), 30. [4] H. Wayne House, “Miscarriage or Premature Birth: Additional Thoughts on Exodus 21:22-25,” Westminster Theological Journal 41(1) (Fall 1978), 108-123. [5] Нашето западно наследство, по думите на един обществен учен/историк, е “завещано от Просвещението.” Anson Shupe, “Prophets of a Biblical America,” The Wall Street Journal (April 12, 1989), 14A. [6] Francis A. Schaeffer, How Should We Then Live? in The Complete Works of Francis A. Schaeffer, 5 vols. (Westchester, IL: Crossway Books, 1982), 5:148. [7] Cotton Mather, The Great Works of Christ in America, 2 vols. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1702] 1979), 1:26. [8] Schaeffer, How Should We Then Live? in The Complete Works of Francis Schaeffer, 5:149. [9] Harold O. J. Brown, “Hidden Roots: Cultural Presuppositions of the Abortion Revolution,” The Human Life Review 8(1) (Winter 1981), 69. [10] “Students Defend Abortion For ‘High’ Social Reasons,” The Rutherford Institute 1(2) (January/February 1984), 8. [11] Следният текст се появи в National and International Religion Report (March 27, 1989):
Запитването показва, че “57 процента определят” аборта като “убийство,” докато 74 процента “казват, че изборът трябва да се остави на жената.” Това означава, че значителен процент вярват, че на жените трябва да се позволява да извършат убийство. [12] Joseph Sobran, “The Non-Debate of 1988 Is on Abortion,” The Conservative Digest (October 1988), 98. |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |