"Чули сте,
че е било казано"
Съдържание
Въведение
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Заключение

   

"Чули сте, че е било казано"
  Home    от Гари Демар  

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Има голямо значение, че в сградата на Върховния Съд се намират Десетте Заповеди вместо извадки от кодекса на Хамураби, и че нашите монети казват “В Бога уповаваме” вместо “Във Ваал уповаваме.” Има голямо значение, че в Библиотеката на Конгреса има цитат от Псалм вместо цитат от Корана.

ПИТЪР ДЖ. ЛЕЙТХАРТ И ДЖОРДЖ ГРАНТ

Божието Слово е заместено с човешко слово. Нашето време е време на “Библио-фобия,” дори сред християните; Библията е религиозна книга, която се отнася само за личния морал и то само ако човек избере да следва нейните предписания. Казва ни се, че Библията не се отнася за света. Онези евангелисти, които твърдят, че тя все пак се отнася за света, ни уверяват, че тя говори само с общи понятия. В нея няма конкретно слово.

Макар че хората вярват в Библията по принцип, те често я отричат на практика. Когато ни казват, че “християните трябва да се занимаят с ‘проблемите’ в обществото,” често се добавя: “но не и с институциите.” Как е възможно някой да се занимава с проблемите, но не с институциите, когато “проблемите възникват вътре в институциите и не могат да бъдат правилно разглеждани, ако човек няма представа каква трябва да бъде институцията в Божия свят”?[1] Ключът към борбата със злото е да разбираме как действува Божият свят. Без това разбиране няма възможност да променим каквото и да било. Трябва да има модел. Този модел трябва да дойде от личността, която е направила модела. Бог е направил света и Библията е учебника на собственика за това как светът работи. “Без модел ние вземаме разбирането си за проблемите от алтернативите, дадени ни от обществото.”[2] Това е точно каквото църквата прави. Преобладаващите антихристиянски идеологии формират мирогледа на църквата. Светът е станал критерий за промяната, всичко в името на възгледа, че “Библията не може да се използва като критерий за обществена промяна.” Следният цитат е пример за това:

Животът на християнина е живот в Святия Дух, а не живот, ръководен от подробни правила, както беше животът на Божия народ в старозаветните времена. Наистина, Новият Завет съдържа някои правила (напр., “плащайте справедливи заплати”; “плащайте си данъците”), но вярващият под властта на Писанието е духовно свободен да спазва добросъвестно моралния закон в разнообразието от обществени условия и политически устройства.[3]

Този подход оставя християнина с няколко правила. “Разнообразие от обществени условия и политически устройства” се опитва да воюва против строго формулиран закон, дори ако е от Бога. Липсата на конкретни библейски правила означава “разграден двор” от етична гледна точка. Ако животът на християнина не се управлява от “подробни правила,” тогава не можем да очакваме Библията да се прилага и към света като цяло.

Тук имаме противопоставяне на конкретни инструкции и “движени от Святия Дух.” Но Духът и Словото никога не са в противоречие един на друг. Много неща са се вършили в името на Святия Дух, но не всички те могат да бъдат подкрепени от Писанието. Но какво означава, например, да си плащаме данъците? Има ли право държавата да облага гражданите си с всякакви данъци? Има ли библейски ограничения върху данъчното облагане? Ако няма подробни правила, тогава държавата е свободна да конфискува всичките ни приходи, като се позовава на общия закон “плащайте си данъците.” Имайте предвид, че забраната против абортите се намира сред онези закони, за които д-р Карл Хенри казва, че вече не са задължителни през новозаветната епоха (Изход 21:22-25).[4] В Новия Завет няма изрична забрана на абортите, макар че определено е възможно да се направи такова заключение (Лука 1:41), но само защото Старият Завет говори по-конкретно за това. Нито пък ще намерите в Новия Завет забрана срещу скотоложство (Изход 22:19; Левит 18:23-25).

Доведеното дете на Просвещението

Западното общество вече не се смята за дете на Реформацията, а за наследник на Просвещението.[5] Разбира се, в известен смисъл западното общество сега е общество на Просвещението, и абортите са доказателство, че мирогледът на Реформацията е отхвърлен. Въпросът е: Трябва ли нашата нация да следва пътя, положен от философите на Просвещението, или трябва да работим за да възстановим мирогледа на Реформацията?

Утопичната мечта на Просвещението може да се обобщи с пет думи: разум, природа, щастие, прогрес и свобода. Просвещението е било дълбоко светско в мисленето си. Хуманистичните елементи, които се надигат през Ренесанса, се превръщат във вълна през Просвещението. Човекът вече е сам за себе си абсолютна отправна точка. И ако хуманистичните елементи на Ренесанса са в ярък контраст на Реформацията, Просвещението е нейна цялостна антитеза. Двете означават и са основани върху абсолютно различни неща по един абсолютен начин и произвеждат абсолютно различни резултати.[6]

Котън Мейдър пише история на Нова Англия, която озаглавява Magnalia Cristi Americana, или Великите дела на Христос в Америка. “Обобщението,” обяснява той, “е, че от началото на Реформацията на английския народ винаги е имало поколение от праведни хора, желаещи да се стремят към реформиране на религията според Божието Слово.” Но в Англия е имало и други хора с “власт . . . в ръцете,” които са желали “не само да спрат напредъка на желаната реформация, но също с най-големи гонения да преследват онези, които от сърце я желаят.” Тези ранни християнски заселници са били “принудени да търсят място за упражняване на протестантската религия, според светлината на съвестта, в американската пустош.” Тяхното намерение не е било друго освен да завършат Реформацията, вярвайки, “че първите реформатори никога не са възнамерявали това, което те са направили, да бъде абсолютната граница на Реформацията.”[7]

Реформацията, макар все още да влияе върху много хора в Църквата, е отстъпила пред мирогледа на Просвещението, който е родил Френската революция, дарвинизма, марксизма, националсоциализма и съвременната аборционистка индустрия. Духът на френската Декларация за правата на човека (26 август 1789), където “’Върховното Същество’ е ‘върховенството на народа’ – тоест общата воля на народа,”[8] узурпира мястото на реформисткия и библейски възглед, че върховенството принадлежи само на Бога и Той делегира ограничена власт на индивиди и институции (напр. семейство, църква и държава). Било то “ние, народът,” френското “гражданино,” нацисткият Volk или марксисткият “пролетариат,” при всички тях човекът владее, и в такъв свят животът на най-слабите и най-презрените винаги е в опасност.

Идеологическото оръжие на съвременния човек за промяна е еволюцията. Харълд О. Дж. Браун пише, че “днешната ‘революция на абортите’ е възможна само на основата на повсеместното заместване на възгледа за себе си като разумни създания по Божия образ с възгледа за себе си като просто случайни странични продукти от това, което Жак Моно нарича “случайност и неизбежност” – с други думи, с тържеството на социалния дарвинизъм.”[9]

Което природата досега е правила по случайност, човекът сега прави чрез терористични средства. Еволюционното учение за “оцеляването на най-пригодените” е присвоено от съвременния човек за подобряване на обществото. За да се премахнат беззащитните неродени деца поради важни социални причини се използва необходимото количество насилие от страна на майката, лекаря и автономните съдилища.

След дебат по въпроса за абортите, един юрист, противник на абортите, използва възможността да поговори с някои от участниците.

Повечето от студентите вече осъзнават, че нероденото дете е човешки живот. Въпреки това определени социални причини се смятат за “достатъчно важни” за да оправдаят прекъсването на този живот. Според някои от жените примери за “достатъчно важни” причини са защита на бременните непълнолетни от психологическото разстройство от раждането на, помагане на бедни жени, които не са в състояние да се грижат добре за детето, и предпазване на децата от това да влязат в света “нежелани.” Много от тях обвиняват, че философията на противниците на абортите не е “обществено приемлива,” защото не може да се справи реалистично с тези проблеми.[10]

Абортите са просто държавно одобрен дарвинизъм. Държавата отразява възгледите на онези, които гласуват за ръководството.[11] “Ако човекът няма индивидуално достойнство, няма безсмъртна душа, няма смисъл на живота извън политическия ред, тогава абортите – както блудството, прелюбодейството и содомията – стават незначителен въпрос.”[12] Има достатъчно хора, които могат да принудят останалите да ги слушат; те искат аборти, без значение, че това означава отнемане на човешки живот. “Важните социални причини” са станали моралната основа на нацията.


[1] Robert Drake, “What Should the Kingdom of God Look Like?” A review of Dominion Theology: Blessing or Curse?, World (February 11, 1989).

[2] Ibid.

[3] Carl F. H. Henry, Twilight of a Great Civilization: The Drift Toward Neo-Paganism (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), 30.

[4] H. Wayne House, “Miscarriage or Premature Birth: Additional Thoughts on Exodus 21:22-25,” Westminster Theological Journal 41(1) (Fall 1978), 108-123.

[5] Нашето западно наследство, по думите на един обществен учен/историк, е “завещано от Просвещението.” Anson Shupe, “Prophets of a Biblical America,” The Wall Street Journal (April 12, 1989), 14A.

[6] Francis A. Schaeffer, How Should We Then Live? in The Complete Works of Francis A. Schaeffer, 5 vols. (Westchester, IL: Crossway Books, 1982), 5:148.

[7] Cotton Mather, The Great Works of Christ in America, 2 vols. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, [1702] 1979), 1:26.

[8] Schaeffer, How Should We Then Live? in The Complete Works of Francis Schaeffer, 5:149.

[9] Harold O. J. Brown, “Hidden Roots: Cultural Presuppositions of the Abortion Revolution,” The Human Life Review 8(1) (Winter 1981), 69.

[10] “Students Defend Abortion For ‘High’ Social Reasons,” The Rutherford Institute 1(2) (January/February 1984), 8.

[11] Следният текст се появи в National and International Religion Report (March 27, 1989):

Повечето американци вярват, че абортите са неморални, но също смятат, че изборът трябва да бъде оставен в ръцете на жената и силно се противопоставят на всякакви конституционни поправки, които биха обявили тази процедура извън закона, както открива едно запитване на Los Angeles Times. Макар че едно голямо мнозинство смята, че трябва да има възможност за аборт в случай на кръвосмешение, изнасилване, и когато животът на майката е в опасност или има висока вероятност за сериозни дефекти при раждането, 61 процента казват, че абортите са “морално зли,” а 57 процента ги определят като “убийство,” показва изследването. Въпреки това 74 процента казват, че изборът трябва да бъде оставен на жената. Но 81 процента са съгласни, че непълнолетните трябва да имат разрешение от родителите си за да имат аборт, а 53 процента казват, че трябва да се изисква и съгласието на бащата на детето. Общо 60 процента казват, че твърдо се противопоставят на конституционна поправка, която да отмени решението на Върховния Съд по делото Роу срещу Уейд.

Запитването показва, че “57 процента определят” аборта като “убийство,” докато 74 процента “казват, че изборът трябва да се остави на жената.” Това означава, че значителен процент вярват, че на жените трябва да се позволява да извършат убийство.

[12] Joseph Sobran, “The Non-Debate of 1988 Is on Abortion,” The Conservative Digest (October 1988), 98.





"You've Heard It Said"
Copyright © 1991 Gary DeMar
превод Copyright © 2001 Божидар Маринов