|
| |||||||
|
5 “ХРИСТИЯНИТЕ ТРЯБВА
На 8 август 1990 Американското сдружение на адвокатите (АСА) промени решението си относно въпроса за абортите, отхвърляйки “позицията в полза на правото на аборт, приета само шест месеца по-рано с 238 срещу 106 гласа. Преди Камарата на Представителите да разгледа въпроса миналия месец, общата членска маса на Сдружението гласува с 885 срещу 837 гласа в полза на позиция на неутралитет.”[1] Какво щеше да стане, ако АСА съществуваше когато робството е било актуален въпрос в тази нация? Дали позицията на неутралитет би била приемлива за робите? Как смятате, че биха гледали на позицията на неутралитет робските щати? Просто всичко щеше да си бъде нормална работа, тоест робство. А ако АСА съществуваше по време на “окончателното решение” на Хитлер да избави света от евреите? Можем ли да вярваме, че неутралитетът би бил приемлива позиция? Как може някой да бъде неутрален относно нещо? Бог винаги иска от нас да вземаме решение. Вие сте или за Христос, или против Него (Матея 12:30). Винаги трябва да се взема решение. Исус Навиев го каза по следния начин на своите сънародници израилтяни: Или служете на Йеова, или на боговете на вашите бащи. Няма нищо средно. Да “изоставиш Господа” означава “да служиш на други богове” (Исус Навиев 24:16). Или Бог, или Ваал, или Христос, или Сатана. Илия зададе въпроса по следния начин, “Колко още ще се колебаете между две мнения? Ако Йеова е Бог, следвайте Него; но ако е Ваал, него следвайте” (3 Царе 18:21). Какво ще стане, ако хората решат да не служат нито на Йеова, нито на Ваал? Техните претенции за неутралитет биха били решение против Йеова. В Деня на Съда онези, които не са се обърнали към Христос, няма да могат да запзят своята невинност като твърдят, че не са говорили срещу Христос. Неутралитетът е невъзможен избор. Ако минувач откаже да помогне на изпаднал в нещастие, който кърви силно, той не може да твърди, че е останал неутрален. Дори ако реши нито да си отиде, нито да направи усилие да помогне, той не е неутрален. Да стоиш на мястото и да гледаш човек как умира не е неутралитет. Бездействието на страничния човек е във вреда на изпадналия в нещастие. Библията не мълчи по въпроса за неутралитета. Да видим какво казва Писанието относно отговорността на индивида да се грижи за животното на ближния си:
Текстът постановява, че “всяко изгубено нещо на брат ти” трябва да му бъде върнато (ст. 3, курсивът мой). На друго място в Библията заповедта отива и по-далеч: “Ако срещнеш загубилия се вол или магаре на неприятеля си, непременно да му го закараш. Ако видиш, че магарето на този, който те мрази, е паднало под товара си, и не ти се иска да му помогнеш, непременно да помогнеш заедно с него” (Изход 23:4-5, курсивът мой). Така, това, което важи за животните на нашите ближни, определено важи и за нашите ближни, които са създадени по Божия образ. Няма възможност за неутралитет дори когато става въпрос за нашите врагове! Какво щеше да стане, ако Мардохей и Естир се бяха опитали да останат неутрални, когато научиха за заговора на Аман да унищожи нейните сънародници? Мълчанието, неутралитетът, не беше възможност, нещо, което Мардохей побърза да покаже:
Естир можеше да си замълчи и може би тя и нейното семейство щяха да избягнат заговора на Аман. Но беше само въпрос на време кога той щеше да дойде и за нея. Нейното положение на член на царското семейство нямаше да я спаси за дълго време. Тя рискуваше да бъде осъдена на смърт, като се яви пред царя относно заговора само защото осъзна, че мълчанието не беше неутралитет; то беше решение да изостави своите хора и в крайна сметка да изостави Бога и Неговото Слово. Естир отправи пряка молба към царя (7:1-6) срещу неговото първоначално съгласие с плана на Аман (3:10-15), един закон, който, технически, не можеше да се “отмени” (1:19; 8:8). В резултат на това царят заповяда Аман да бъде обесен на мястото на Мардохай, жертвата, определена от Аман. Законът, постановяващ унищожението на юдеите, беше отменен (8:3-14). Естир получи “дома на Аман” (8:1), а Мордехай беше повишен (8:2, 15). Какво щеше да стане, ако Естир и Мордехай бяха избрали пътя на предполагаемия неутралитет? Юдейският народ щеше много да пострада, макар че Бог би издигнал друг спасител, който не би замълчал. Избавлението и освобождението биха дошли за юдеите от друго място. Неутралитетът никога не е възможен избор с Бога. Новият Завет никъде не приема неутралитета като християнски отговор за човека и неговия свят. Един сънародник юдеин, бит, ограбен и оставен да умре, е пренебрегнат от един свещеник и един левит. Тези религиозни хора, за да се запазят от церемониалната нечистота, “минаха от другата страна” (Лука 10:32). Това не прилича ли на съвременните претенции за неутралитет в обществената и политическата области на много християни, които искат да запазят своята “духовност?” Да се въвличаш в такива светски въпроси като гласуване против хора, които подкрепят абортите и хомосексуализма – два омразни гряха, които унищожават неродените човешки същества и разстройват и разрушават определената от Бога институция на семейството – би означавало духовно замърсяване. Да работиш за политически кандидат би означавало по-малко време за свидетелствуване, библейски изучавания, молитва и църковни служби. В допълнение, не чуваме ли често, че “политиката е мръсно нещо,” намеквайки, че “духовността” на християнина ще бъде замърсена от такава работа? Някои твърдят, че докато личната обществена активност е позволена, политическата обществена активност никога не е била заповядана, насърчавана или одобрявана от Писанието. Християните трябва да останат политически неутрални. Но всъщност Библията заповядва, одобрява и насърчава и обществената, и политическата активност. Да видим последствията от това да оставаме неутрални, когато става въпрос за обществени и политически въпроси. Нашият отказ да се намесим означава, че ние пренебрегваме поучението на Исус към законника, който попита Исус кой е неговият ближен:
Политическите решения, за разлика от самостоятелното решение на свещеника, левита и самарянина, засягат милиони граждани. Бременната жена е наш ближен. Нероденото дете е наш ближен. Над един милион неродени деца биват убивани всяка година в Съединените Щати. Да изберем неутралитета и да го основем върху учението на Библията е да се противопоставим на етиката на “иди и ти прави така,” дадена на законника, който попита кой е неговият ближен. Да останем мълчаливи относно въпроса за содомията е също толкова небиблейски. Младото момче, което е прелъстено от хомосексуалист, най-често бива подмамено да продължи в смъртоносния път на хомосексуалистите. Дали е неутралитет когато позволяваме узаконяването на някаква форма на сексуално извращение (содомия), практика, за която Библията казва, че заслужава смъртно наказание? (Левит 20:13). Всички обществени и политически въпроси заслужават да получат библейски отговор от християните. Това означава изследване на вестниците, списанията и новините в светлината на Библията. Нашите политически представители трябва да бъдат наясно какво казва Библията по въпросите свързани с държавната власт. Хуманистичната разновидност на неутралитета Дълготрайността на мита за неутралитета е била използвана от светските хуманисти за да държат християните вън от арената, където се прави обществената политика, позволявайки на християните само личната религия. Християните, които твърдят, че неутралитетът е библейският път, имат много общо с хуманистите по този въпрос. На християните се казва, “Можете да се занимавате с обществени въпроси, но не можете да внасяте своите си религиозни убеждения. Трябва да бъдете неутрални.” Презумпцията е, че онези, които формират обществената политика, също са неутрални. Но те не са. Всеки гледа на света от не-неутрална гледна точка. Някакъв мироглед – някаква съвкупност от презумпции – винаги се използва за оценка на всеки факт и идея, които идват към нас. Тези презумпции определят обществената политика и всичко друго, което правим. Всеки оценява живота от определена религиозна гледна точка, според това какво той смята за върховна власт (напр. Бог, човека, опита, прагматизма, разума, волята на народа). Дори атеистът не е неутрален. Изявленията на неговата обществена политика ще бъдат основани върху презумпцията, че няма Бог. Всъщност, отричането на Божието Слово на място в дискусиите за обществената политика, тъй като то тръгвало от религиозни презумпции, е действие против Бога и Неговото Слово. Ето как една авторка на редакционни статии описва начина, по който неутралитетът трябва да действува: християните могат “да викат и да крещят против хуманизма и феминизма и всякакъв друг ‘изъм’ в неделя, но дойде ли понеделник, на децата мястото им е в училище.”[2] Според тази разновидност на неутралитета, децата, родителите и църковните служители трябва да се въздържат от изява на своите религиозни убеждения, да кажем, в обществената класна стая. В неделя децата получават религиозно наставление, което не трябва да отива по-далеч от четирите стени на църквата и няма по-велика цел от личното благочестие. Подвеждат ни да вярваме, че от понеделник до петък децата трябва да получават свободно от ценности (т.е. неутрално) обучение – една невъзможна задача. Опитите да се даде свободен от ценности, предполагаемо неутрален начин на справяне с обществените проблеми показват, че сме възпитали тълпа от морални неграмотници. В нашите опити да бъдем неутрални относно морала ние сме вкарали едно цяло поколение от млади хора в лапите на неморалността:
Това са плодовете от настояването на хуманистите, че когато става въпрос за морал, родителите, учителите и църковните служители трябва да останат неутрални. Децата трябва сами да решават, когато се стигне до морални въпроси. И те го правят. “Като цяло, 21 процента от младежите в основните училища са казали на провеждащите анкетата, че биха се опитали да препишат отговорите или да хвърлят поглед към решенията на друг ученик.”[4] Процентите не стават по-добри с нарастване на възрастта на децата. “Шестдесет и пет процента от учениците в средните училища казват, че биха използвали измама на тестовете, ако не знаят отговорите.”[5] Изводът от изследването? “Няма нито една основна съвкупност от морални презумпции, която да ръководи моралния живот на американските деца.”[6] Не трябва да бъдем изненадани, тъй като моралното образование е било пренебрегнато в полза на моралния неутралитет. Моралният неутралитет ни е довел до “морална неграмотност,” която е произвела неморалност. Докато християните се нареждат зад учението за неутралитета, хуманистите налагат своята програма в нарушение на тяхната собствена реторика. Защо успяват? И по-основният въпрос трябва да бъде, защо им позволяваме да го правят? И така, християните прилежно вярват в светската версия на неутралитета, вярвайки, че това е библейски и конституционен принцип, а след това се чудят защо всеки друг мироглед се промъква в класната стая, освен библейското християнство. Чък Колсън описва изненадващите, но предсказуеми резултати:
Това е начинът, по който се играе играта на неутралитета: Християни, вие оставате неутрални, така че ние, хуманистите, да можем да въвеждаме нашата версия за правилно и неправилно, а след това ще ви принудим да живеете по нашите правила. Държавата става изпълнител на реформата за онези, които защитават теорията за неутралитета за всички други, освен за себе си. Не е чудно, че Харви Кокс описва светския хуманизъм като “опасна идеологическа система, защото той ‘се стреми да наложи своята идеология чрез държавните органи.’” Според Кокс, “светският хуманизъм не притежава толерантност и се противопоставя на всички други религии; той активно отхвърля, изключва и се опитва да унищожи традиционния теизъм от смислено участие в американското общество.”[8] Според едно радиопредаване наскоро, “религията на един човек и силата на неговите убеждения са негов личен въпрос,” и следователно “религията не трябва да се намесва в политиката.”[9] Разбира се, това също е израз на хуманистичния неутралитет, предназначен да държи християните неутрални, но да позволи на всеки друг възможен мироглед да намери изява на обществената арена. Нека да приложим хуманистичната логика за неутралитета в Германия през 30-те и 40-те. Трябвало ли е църквите да останат неутрални? Някои от тях наистина са останали неутрални, във вреда на евреите и на църквата на Господ Исус Христос. Изповедническата Църква
Онези, които са “гледали отстрани,” изпаднали в мита за неутралитета, са подкрепили Хитлер по презумпция. Макар те да не са се присъединили открито към “Германските християни,” един про-Хитлеров съюз от църкви и църковни служители, тяхното бездействие ги е довело “в ръцете на Хитлер.” Дали горният радиокоментатор би решил, че “религията на един човек и силата на неговите убеждения са негов личен въпрос” и че “религията не трябва да се намесва в политиката,” ако тези убеждения бяха използвани срещу Хитлер и неговите зли заговори срещу евреите? Би ли казал същото на Уилиям Уилбърфорс, който, като член на Британския Парламент, е работил за премахването на търговията с роби в Англия и е успял? Нашите хуманистични приятели са избирателни в своите оценки за прилагането на религията в съвременния живот, включително в политиката. Нашата собствена нация е била изправена пред криза поради робството. Дали хуманистичните пазители на неутралитета искат да намекнат, че религиозните ръководители е трябвало да останат мълчаливи (неутрални) по въпроса за робството? Съмнявам се. И така, християнин, който е възприел мита за неутралитета, мисли като хуманист и вярва, че религиозните убеждения са ограничени до сърцето, дома и мясото за поклонение, докато за делата на този свят най-добре се работи, като се използва разумът, опитът и техническите умения, лишени от религиозни презумпции и убеждения.
Хуманистите и, за съжаление, мнозинството от християните вярват, че световните проблеми могат да се решат чрез технически познания без каквато и да е божествена намеса. Този възглед учи, че специалното откровение има малко или нищо да каже относно “светски” неща като образование, политика и право. Твърди се, че невярващият е способен, без Писанието, да създаде справедливи закони, обоснована образователна философия и справедлива политическа система. Това е митът за неутралитета. Тъй като опитът (да не говорим за Библията) ни казва, че няма неутралитет, трябва да приемем, че някаква философия винаги ще доминира на игралното поле на обществената политика. Християните, които претендират за ”неутралитет,” всъщност дават на всички противни идеологии поле за действие при вземането на решения относно обществената политика. “Ако религиозно основаните ценности не са доминиращи, някакви други вярвания ще бъдат.”[12] Исус изискваше от християните да бъдат “сол на земята” и “светлина на света,” което означава, че “ние трябва да взаимодействуваме с – и да влияем върху – обществените институции.” Отговорностите на християнина в политическия ред са молитва, покорство и използване на “принципите на Писанието за промяна на политиката.”[13] Неутралитетът не е възможен избор. [1] “Neutrality Carries the Day,” Christianity Today (September 10, 1990), 74. [2] Rheta Grimsley Johnson, “’People’ vs. Fundamentalists,” The Marietta Daily Journal (October 11, 1990), 5B. [3] Joan Connell, “American Children are Becoming Moral Illiterates,” Marietta Daily Journal (October 11, 1990), 5B. [4] Ibid. [5] Ibid. [6] Ibid. [7] Charles Colson, “From a Moral Majority to a Persecuted Minority,” Christianity Today (May 14, 1990), 80. [8] Harvey Cox, The Secular City (New York: Macmillan, 1965). Цитирано в Franky Schaeffer, A Time for Anger: The Myth of Neutrality (Westchester, IL: Crossway Books, 1982), 24. [9] Радиопредаване, чуто по WGST, Atlanta, GA (September 12, 1986). [10] William L. Shirer, The Rise and Fall of the Third Reich (New York: Simon and Schuster, 1960), 236. Курсивът мой. [11] E. L. Hebden Taylor, “Religious Neutrality in Politics,” Applied Christianity (April 1974), 19. [12] Doug Bandow, Beyond Good Intentions: A Biblical View of Politics (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), 16. [13] Ibid., 76. |
| Copyright © 1991 Gary DeMar превод Copyright © 2001 Божидар Маринов |