Той ще владее
Съдържание
Предисловие
Предговор
Глава 1
Глава 2
Глава 3
Глава 4
Глава 5
Глава 6
Глава 7
Глава 8
Глава 9
Глава 10
Глава 11
Глава 12
Глава 13
Глава 14
Глава 15
Глава 16
Глава 17
Глава 18
Глава 19
Глава 20
Заключителни
бележки

Приложение А
Приложение Б
Библиография

   

Той ще владее
  Home     Кенет Л. Джентри  

 

2

ЦЕЛТА НА ТОЗИ ТРУД

Но почитайте в сърцата си Христа като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всекиго, който ви пита за вашата надежда. (1 Петрово 3:15)

Авторът на Еклесиаст отбелязва, че “правене много книги няма край” (Екл. 12:12). Днес това изглежда особено вярно по отношение на есхатологичните книги. Както отбелязах в предходната глава, има хора, които се оплакват от появата на допълнителен материал, свързан с “пренаселената област” на есхатологията.

Необходима е глава, която да изложи целта и логиката на настоящия труд. В тази книга възнамерявам за постигна следните цели. Първо, да дам полезна информация за есхатологичния дебат. Второ, да дам внимателно изложение на главните есхатологични теми в Библията. Трето, да изложа подробна защита на позицията, позната общо като постмилениализъм. Накрая, да отправя към читателя библейска покана да приеме постмилениалната есхатология. Затова съм разделил тази глава на четири части, които обхващат тези четири цели: информация, изложение, защита, и призив.

Информация

Теологична осведоменост

Християните трябва да са осведомени за съвременната теология, и особено за евангелските изповеди. Твърде малко християни днес имат правилно разбиране на ученията на Писанието. Това се дължи на широкоразпространената липса на интерес към доктринално проповядване и задълбочено четене. Джон Спроул се оплаква: “Трагедията днес . . . е видимата липса на интерес към проповядване на доктрини в църквата. Увлечена в манията за ‘християнско’ развлечение и психология, църквата се влошава от това.”[1] Този проблем, макар че е по-силен в наши дни, не е нов: “Растежът на невежеството в Църквата е логичен и неизбежен резултат от лъжливото схващане, че християнството е живот, а не учение; ако християнството не е учение, тогава, разбира се, и поучението не е необходимо на християнството.”[2]

По отношение на материалите в християнските книжарници, Р. С. Спроул коментира, че “Предполагам, че в съвременната християнска книжарница опростенческите книги надвишават обикновените книги поне в съотношение 10 към 1. Често съм се чудел, къде ли Исус би използвал Своя набързо направен бич, ако посети нашето общество. Предполагам, че не обменните маси в храма ще са тези, които ще изпитат гнева Му, но рафтовете в християнските книжарници.”[3] Голяма част от учението, което евангелските християни днес възприемат, е получено чрез неформални наставления, които до голяма степен са незадоволителни, а често и открито еретични.[4]

Учението на есхатологията, заради теологичната си сложност, историческия обхват и практическата си значимост изисква усилено изучаване и внимателно разсъждаване. Нуждата от внимание в тази област се доказва от съживяването на култовете за “последните дни” през последните 150 години, като Адвентистите от седмия ден, Църквата на Исус Христос от светиите на последните дни (т.е. Мормони), Свидетелите на Йехова, Световната църква на Бога на Хърбърт Армстронг, Децата на Бога, Обединената църква, и др.

Една божествена тревога в Писанието е доста подходяща за тези дни: “Хората Ми загинаха от нямане знание” (Ос. 4:6). Християните са увещавани: “Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината” (2 Тим. 2:15). Светлината е подсилена метафора на християнската вяра;[5] следователно, тъмнината и невежеството не са добродетели за Божиите хора.[6] Трябва да изясняваме и осветляваме нещата, теологично и етично.

Заради нашия грях и нашата ограниченост, ние не можем да знаем всичко изчерпателно (макар че можем да знаем истински това, което знаем).[7] Следователно, никой не знае всичко, което се съдържа в Писанието, затова ние винаги трябва да го изучаваме за да придобием по-добро разбиране за него. Писанието учи: “за да слуша мъдрия и да стане по-мъдър, и за да достигне разумния здрави начала” (Пр. 1:5).[8] И колкото по-добре разбираме и прилагаме Писанието, толкова по-близко ще бъде нашето ходене с Бога, защото освещението идва чрез Божието Слово: “Освети ги чрез истината: Твоето слово е истина.”[9]

По тази причина всички християни трябва да “пожелават, като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение” (1 Петр. 2:2). Докато растем в познание на Словото на Истината, ние трябва да се стремим да достигнем ниво на разбиране, което ще ни подготви да бъдем умели учители на Словото (Евр. 5:12-14; срещу Йоан 3:10). Никой от нас не “знае всичко.” Затова изучаването на въпросите за съвременните неща винаги е практически полезно за християнина. Трудът на прилежното и систематично изучаване на въпросите от Писанията е съществен за християнското угаждане на Бога.

Моята загриженост в този труд е за евангелската аудитория. Следователно, само от време на време и мимоходом ще давам препратки към различните есхатологически формулировки на либерални теолози, такива, каквито биха могли да се открият в процесната теология, теологията на освобождението, и подобните им. Този подход не означава, че едно изучаване на грешките в рационалистичните есхатологични възглади е нежелателно.[10] За пълноценно християнско свидетелство, ние трябва да се стремим да разбираме и да можем да отговорим на тези, които разрушават учението в църквата. Въпреки това, заради ограниченото място, това няма да е преобладаващо в настоящия труд.

Прибързани надгробни слова

Много евангелски разглеждания на есхатологията прикриват фактите на съвременността, понякога поради невежество, понякога поради преувеличение. Каквато и да е причината, това прави лоша услуга на неподозиращия читател, който неволно ги възприема и след това действува в заблуда.

Например, често се твърди, че постмилениализмът е мъртъв, след като предполагаемо напълно е изчезнал след Първата световна война. Въпреки че е вярно, че постмилениализмът преживява трудни времена след Първата и Втората световни войни, не е вярно, че е изчезнал напълно от Църквата. Ето няколко твърдения от различни десетилетия, отнасящи се за предполагаемата смърт на постмилениализма, и вижте, че в най-добрия случай те са подвеждащи преувеличавания, а в най-лошия дълбоко погрешни.[11]

През 1936 Луис Спери Чафър твърди: “постмилениализмът е мъртъв. . . . Той е мъртъв в смисъл, че не предлага жив глас в своя защита, когато се обсъжда въпросът за милениума.”[12] “Той съществува само в ограничената литература, която е създал, без жив глас, който да го защити” (1948).[13] През 1956 Кълбъртсън и Кентц отбелязват: “Искреният Постмилениализъм почти е изчезнал.”[14] През 1958 Дж. Дуайт Пентекост пише, че “Постмилениализмът вече не е въпрос в теологията. . . . Постмилениализмът не намира защитници или адвокати в съвременните хилиастични дискусии в теологичния свят.”[15] През 1959 Уолвурд внушава, че “Постмилениализмът не е актуален въпрос в милениализма” и че “в есхатологията отстъплението от постмилениализма става почти в безредно бягство с избухването на Втората световна война.”[16] През 1961 Мерил Ф. Ънгър заявява за постмилениализма: “Тази теория, до голяма степен опровергана от историческото развитие, е практически мъртва.”[17] През 1970 Хол Линдзи коментира: “Имаше едно време група, наречена ‘постмилениалисти’. . . . Никой уважаващ себе си учен, който гледа световните събития и ускоряващия се упадък на християнското влияние днес, не е ‘постмилениалист.’”[18] Дори през 1990 Джон Уолвурд пише: “Постмилениализмът до голяма степен отмря в първата четвърт на 20 век. Първата световна война разби надеждите на тези, които казваха, че светът става по-добър и християнството тържествува.”[19]

Впечатлението, което остава от такива твърдения, просто не е вярно. Всъщност твърденията са неверни още когато са направени. Твърдението на Чафър през 1936 демонстрира слабо познаване на силния постмилениализъм в Южните Презвитериански кръгове през двадесетте години и до времето на това твърдение.[20] Важни статии върху постмилениализма са публикувани след Първата световна война в Union Seminary Review от Юджийн Колдуел през 1922[21] и Т. Кари Джонсън през 1923.[22] Постмилениална книга от Ръсел Сесил е издадена през 1923.[23] И някъде след 1921 Дейвид С. Кларк издава постмилениален коментар върху Откровение.[24] Дж. Греъм Мейкен, който умира през 1937, е широко известен автор, който воюва смело срещу настъпващия либерализъм в Църквата и обществото. Той също е постмилениалист.[25] Чафър просто греши, когато твърди, че по негово време постмилениализмът е “мъртъв” и “няма жив глас.”

През 1958 Дж. Дуайт Пентекост има дори още по-малко основание да говори за окончателната смърт на постмилениализма. През четиридесетте години, премилениалистът Д. Х. Кроминга и амилениалистът Флойд Хамилтън спорят с постмилениалисти. Кроминга пише през 1945: “Флойд Хамилтън ясно показва, че и трите главни есхатологични възгледи все още са живи сред протестантите и в нашата страна.”[26] О. Т. Алис, важен защитник на вярата и писател, добре познат на Пентекост,[27] защитава постмилениализма през 1947 и 1954, точно преди Things to Come[28] на Пентекост. Не много преди твърденията на Пентекост, Дж. М. Кик (1948, 1954), Алън Р. Форд (1951), Родерик Кембъл (1954) и Лорейн Бетнер (1958) правят важни приноси към есхатологичния дебат.[29] През 1952 премилениалистът Джордж Е. Лад (в книга, цитирана от Пентекост в Things to Come) признава, че “постмилениалното тълкуване . . . въобще не е мъртво.”[30] През 1953 е имало достатъчно интерес към постмилениализма, за да се оправдае преиздаването на постмилениалния труд на Дейвид Браун Второто пришествие на Христос (David Brown, Christ’s Second Coming). Твърденията на Пентекост просто не се оправдават от фактите.

В случая с твърдението на популярния писател на пророчества, Хол Линдзи, няма извинение за грешката. През 1989 неговият приятел диспенсационалист Томас Айс признава, че “последните двадесет години са свидетели на възход на постмилениализма.”[31] Само две години след труда на Пентекост и десетилетие преди този на Линдзи, Кевън пише: “Има много евангелски вярващи, които защитават тези постмилениални възгледи. . . .”[32] Класическият диспенсационалистически коментар върху Откровение на един от професорите в семинарията на Линдзи, Джон Уолвурд, ясно посочва през 1966, че постмилениалният труд на Бетнер “е съживил” постмилениализма.[33]

По времето на Линдзи, вече започваше да се чувствува наново засилващото се влияние на постмилениализма. Постмилениалният коментар върху Римлянина Джон Мъри беше издаден през 1965.[34] Постмилениалният труд на Еръл Хълс, Възстановяването на Израел, предшества с две години книгата на Линдзи.[35] Книгата на Бетнер е имала шест издания по времето, когато Линдзи публикува своето твърдение. През 50-те бива основано издателството The Banner of Truth Trust и в продължение на повече от десетилетие преди Линдзи преиздава много пуритански постмилениални книги. То също препечатваше постмилениални статии в популярното си списание.[36] Всъщност, постмилениалните приноси в Banner of Truth Magazine в годината, през която Линдзи издава своята книга (1970), включват статии от Доналд Маклиод, Доналд Дънкърли, Йейн Мъри, Алигзандър Съмървил, С. М. Хютън, и У. Станфорд Райд.[37] Също 1970 става свидетел на постмилениалната книга на Р. Дж. Ръшдуни Да дойде царството Ти и на Пуританите, Милениумът и бъдещето на Израел от Питър Тун.[38] През следващата година е издаден големият постмилениален труд, който вече е бил рекламиран и представен през 1970: Пуританската надежда: Съживление и тълкуванието на пророчествата от Йейн Мъри.[39]

Ако цитираме Марк Твен, постмилениалната система би могла с право да възрази, “Слуховете за смъртта ми са доста преувеличени.” Едва напоследък диспенсационалистите започнаха да признават присъствието на постмилениализма.[40]

Възход и падение на есхатологичните системи

Въпреки крайните преувеличения на някои относно смъртта на постмилениализма, е вярно, че към средата на двадесети век неговото състояние е силно влошено спрямо по-ранните му времена на почти пълно господство (17-19 век).[41] През по-голямата част от 19 век постмилениализмът би могъл да се нарече “общоприето учение,” както е било през 1859.[42] Историците могат да твърдят, че различните премилениални възгледи “са присъствували на места в големите деноминации, но никой от тях не е отправил успешно предизвикателство срещу господството на постмилениализма преди последните десетилетия на века.”[43] Със сигурност ситуацията не е вече такава през 20 век.

Макар че всеки исторически анализ на упадъка на постмилениализма е сложен, изглежда има стойност в мнението, че “с една дума, ерозията на постмилениализма е част от упадъка на свръхестественото” в началото на двадесети век.[44] Евангелският постмилениализъм се е придържал към силна свръхестественост, която би могла да разтърси небето и земята. С упадъка на широкоразпространеното посвещение към свръхестественото заедно с възхода на различни радикални критически теории, интересът към постмилениализма запада.

Въпреки това, “постмилениализмът след 1965 преживява възраждане.”[45] Както бе посочено по-горе, тогава започва да тече все по-нарастващия поток от постмилениална литература. През 80-те този поток става потоп. И в същото време (и поне отчасти заради обновяването на защитата за постмилениализма) има свидетелство за намаляване на привържениците на премилениализма, господствуващия евангелски възглед през 20 век.

Някои скорошни диспенсационалистически трудове започват да споменават спадането на броя на премилениалистите. Един диспенсационалист пише, че “днес нарастващ брой християни [!!!] заменят надеждата за грабването с нова надежда.” Относно привържениците на диспенсационализма той се оплаква: “броят им спада.”[46] Други двама съвременни диспенсационалистически автори коментират: “В същност, премилениалната позиция е може би в най-голям упадък спрямо останалите два възгледа в настоящето време.”[47] Също друг наблюдава, че “през последната четвърт на 20 век е започнало движение за завръщане към Реформацията като основа на теологията, и заедно с това и изоставяне на диспенсационализма и премилениализма.”[48] Друг се оплаква, че “премилениализмът, въпреки че все още е здраво основан в много местни църкви, вече не се преподава от амвона и бързо изпада в немилост.”[49] Въпросът е: Защо? Защо сега, а не преди век? Дали има нещо общо с твърде многото провалили се пророчества?

Както при упадъка на постмилениализма, установяването на точните причини за упадъка на премилениализма е сигурно многопосочно и сложно. Все пак може да се твърди, че премилениализмът – особено неговият млад потомък, диспенсационализмът – е посрамен до смърт. Изкушението да се определят дати е просто дълбоко вградено в премилениалния ум, за да срещне някаква съпротива, особено с приближаването на 2000.[50] Един премилениалист признава: “Доверието към премилениалистите е ниско, защото те се поддадоха на изкушението да използват всяко възможно пророческо изпълнение. . . . Не се очаква това положение да се промени много.”[51] В края на 80-те е имало съглашение, подписано от редица диспенсационалисти, настояващо да се промени тази плачевна ситуация, но пристрастеността продължава.

Дори тези диспенсационалисти, които са по-малко склонни към определяне на дати, признават проблема. Лайтнър коментира: “Понякога хората, които възприемат даден възглед за събитията от последното време, засрамват другите, които имат същия възглед, и дори поставят този възглед в лоша светлина чрез радикалните си и крайни гледни точки. . . . Говоря конкретно за поставяне на дати за Христовото завръщане.”[52] Той конкретно споменава Защо Грабването би могло да бъде през 1988 на Едгар Уайзнънт (Edgar C. Whisenant, Why the Rapture Could Be in 1988) и 80-те години: Последни секунди преди Армагедон на Хол Линдзи (Hal Lindsey, 1980’s: Countdown to Armageddon). Томас Айс се оплаква: “Точно тази седмица (седмицата преди Рождество) получих по пощата от анонимен подател една книга, наречена Благословената надежда, 1996 (Blessed Hope, 1996) . . . от някой, който живее около Хюстън, на име Солти Док. Познахте, Грабването е определено за 1996. . . . За нещастие и защитниците, и противниците на диспенсационализма са напълно незапознати с това, че самите библейски презумпции, поддържащи диспенсационализма, са сами по себе си враждебни към поставянето на дати за Грабването. Повече вреда е била причинена от предполагаеми приятели, да не говорим за критиците на диспенсационализма, заради такива изопачавания.”[53]

Например, диспенсационалистическият теолог Джон Уолвурд догматично настоява, че грабването на Църквата трябва винаги да бъде непосредствено, когато пише: “Няма учение за някакво междинно събитие. Очакването да бъдем взети в небето при идването на Христос не се обуславя с описание на някакви белези или предварителни събития.”[54] Все пак той не може да устои на въодушевлението, породено от последната Война в Залива (“стодневната война”). В интервю в U.S.A. Today четем думите му: “Библейското пророчество се изпълнява всеки ден. . . . В. Така че пророческият часовник тиктака? О. Да.”[55] В една от последните си книги Уолвурд включва таблица за “предсказаните пророчества по отношение на народите.” Между тези “предсказани събития” той изброява: “1. Организиране на Обединените нации през 1946 като първа стъпка към световно правителство. . . . 6. Червен Китай става военна сила. . . . 8. Арабското петролно ембарго през 1973,” и други такива “предсказани събития.”[56]

Очаква се, че продължаващият потоп от несбъднати пророчества в края на краищата ще удави премилениалните възгледи. Ще изглежда, че настоящият упадък (възпиран само временно от Войната в Залива) на премилениализма може да се отнесе към провалените пророчества.

Изложение

Имам няколко основни причини за издаването на тази книга. Първото ми желание е да изложа в настоящия дебат внимателна, екзегетично строга основа за постмилениализма. Ще се погрижа да обясня главните есхатологически текстове от Писанието при изграждането на защитата на постмилениализма. Има някои християни, включително християнски учени, които изглеждат забележително незапознати със съществуването на екзегетична защита на постмилениализма. Други се съмняват, че постмилениализмът може да се демонстрира от Новия Завет, макар че те признават определена правдоподобност, основана върху екзегетиката на Стария завет. (Позицията може да се защити и от Новия завет, но дори ако не можеше, дали това означава, че трябва да пренебрегнем Стария завет?)

1. Възражения срещу постмилениализма

Двама холандски реформистки пастори се оплакват: “Постмилениалистите не могат да приведат нито един текст от Писанието в защита на своята спиритуалистична система – НИТО ЕДИН. Това е голяма трудност.”[57] Дейл Х. Куйпер излага като своя първа критика срещу постмилениализма: “На първо място, не намираме внимателна екзегетика на Писанията, която да взема предвид естеството на пророчествата и виденията. . . . Не намираме екзегетика на текстовете, които изглежда, че опровергават постмилениализма.”[58]

Л. С. Чафър отписва постмилениализма като напълно лишен от библейска основа: “Без съмнение ударението върху изучаването на Библията в настоящия век е помогнало да се открие небиблейския характер на тази система. Нейните защитници не са били способни да посрещнат предизвикателството, отправено към тях, да намерят един стих, който да говори за милениум преди идването на Христос, или такъв, който да говори за идване на Христос след Милениума.”[59]

Джон Уолвурд протестира в подобен тон: “защитниците на постмилениализма никога не са излагали възгледа си сериозно. В крайна сметка въпросът е дали постмилениализмът се проповядва в Библията.”[60] Томас Айс възразява: “След четиринадесет години на следване, моето убеждение е, че няма нито един текст в Писанието, който да води към постмилениалната система. Най-доброто, с което постмилениализмътможе да излезе, е позиция, изградена върху подразбиране.”[61] Ричард Янг пише: “Основната слабост на постмилениализма . . . е, че му липсва екзегетична подкрепа.”[62]

След като излага оптимистичната, постмилениална концепция за историята, амилениалистът Джордж Мъри изказва недоволство от отсъствието на учението в Новия Завет. “Може само да се съжалява, обаче, че с Библията в ръка авторът не дава никаква глава и стих за да докаже своето твърдение. Очевидната причина е тази, че никакво такова ясно обещание не може да се цитира от Новия завет, защото нито Исус Христос, нито Неговите апостоли не дават най-малкия намек за някаква истинска почивка за църквата докато не влезе в почивката, приготвена за Божиите хора от другата страна на смъртта.”[63] Ериксън най-общо се съгласява: “Може би по-разрушаващо постмилениализма е неговото явно пренебрегване на текстовете от Писанието (напр. Мат. 24:9-14), които изобразяват влошаването духовните и моралните условия в края на времената. Изглежда постмилениализмът е основал учението си върху много внимателно подбрани текстове от Писанието.”[64]

Амилениалистът Ричард Гафин също се съмнява в новозаветната валидност на постмилениализма, когато критикува постмилениалната защита. “Накратко, основният въпрос е този: Дали на Новия завет е позволено да тълкува Стария – като най-добрата, най-надеждната тълкувателна традиция в историята на църквата (и със сигурност Реформистката традиция) винаги е настоявала? Дали широкият обхват на Старозаветните пророчества, включително повтарящото се, често многозначно апокалиптично видение, ще бъде оставено по този начин без ефективен новозаветен контрол, и така да стане бяло поле, което се запълва някак си, независимо от кой източник, който е нещо друго, а не резултат на здрава екзегетика?”[65]

В допълнение, някои текстове от по-малка важност за установяването на постмилениализма са от голям интерес за изследователя на библейските пророчества. Някои от тях са известни текстове, с които днес се злоупотребява, като са прилагани без библейско основание към съвременни събития. Много от тези вълнуващи текстове също ще бъдат разгледани.

2. Апологетика на постмилениализма

Като моя втора цел се надявам да представя книга, която да е стойностна апологетика на постмилениализма чрез внимателно, систематично, теологично и историческо развитие на постмилениалната система. Има много съвременни систематични есхатологични трудове върху различните не-постмилениални системи. За нещастие, систематичните изложения на постмилениализма обикновено или са доста остарели,[66] или, ако са съвременни, са повече въвеждащи, а не подробни.[67] Томас Фингер не греши твърде много, когато коментира, че: “Постмилениализмът не е бил обяснен до минутен детайл, както диспенсационализма.”[68] Надявам се, че този труд ще служи като основен текст за постмилениализма в съвременния дебат.

3. Взаимодействие със съперничещите възгледи

Трето, една главна цел на тази книга е да даде сравнение и взаимодействие с другите основни евангелски милениални възгледи. Твърде често състоянието на популярната милениална литература днес е, че много хора имат необосновани презумпции, предполагащи всеобщото признаване на определен възглед, без да осведомяват читателя за конкурентните системи. Това е особено вярно за диспенсационалистическите кръгове, особено сред популярните поддръжници, повече отколкото сред теолозите. Затова ще включа и не-постмилениалните системи, опитвайки се да обобщя характерните им качества и да изложа слабостите им, видяни от библейски основана постмилениална гледна точка.

Интересно е (или може би трагично), че възходът на постмилениализма е доста яростно атакуван от някои диспенсационалистични автори.[69] Основната презумпция в тези трудове винаги е скритата монополистична претенция за ортодоксалност на диспенсационализма.[70] Има бедствено невежество в твърде много християни днес по отношение съществуването на не-премилениални есхатологии сред библейски вярващи, евангелски християни.[71] В диспенсационалистическите кръгове съществува някакво затъмнение.

Хънт с историческа наивност бичува възхода на постмилениализма през 80-те: “Когато се срещнем с предполагаемо ключово учение, което Божиите хора не са успели да открият в Писанието за 19 века в църковната история, имаме добри основания да сме повече от предпазливи. В края на краищата това е материалът, от който се правят култовете. Известна арогантност е да се претендира, че сте открили жизнено важно учение, което цялата църква е пропуснала за 1900 години.”[72] Разбирате ли, това идва от човек, който защитава есхатологична позиция, пре-трибулационен диспенсационализъм, чийто произход не може да се проследи по-рано от 20-тегодини на деветнадесети век, и сигурно не по-рано от 1830.

Защита

Едно от дразнещите препятствия, с които се среща постмилениализмът в съвременния дебат, е склонността на някои хора да го изопачават. Много от обикновените християни в църквите имат толкова погрешен възглед за постмилениализма, че понякога е трудно да влезеш в разговор с тях за това. Постмилениализмът бива заклеймяван като напълно “от този свят” в небиблейски смисъл. Често бива считан за част от “общественото благовестие” на либерализма. Или е възприеман като опит да се изхвърлят основни тълкувателни правила за да бъде изопачено и изкривено Писанието в либерална система. Други пък погрешно възприемат, че постмилениализмът включва съюз на Църквата и държавата. Отново, обикновено източникът на проблема са популяризаторите на тези възгледи.[73]

Още по-лошо, има някои основни неправилни разбирания относно постмилениализма, дори от изтъкнати теолози. И някои от тези публикувани заблуди са били разпространявани в продължение на десетилетия без никакъв опит да бъдат поправени. Това заслужава да бъде изложено, защото склонност на много хора е просто да вземат някое самоуверено твърдение, открито в издадените трудове, и след това да го разпространяват като истина. Такива заблуди ще се обсъждат подробно в следващите глави.

Призив

Накрая, една силна загриженост при написването на тази книга е да се отправи предизвикателен призив към евангелските християни да приемат прогласяващата Христос, оптимистична, трансформираща обществото постмилениална есхатология. Не желая просто да направя академичен труд, който само ще представи позицията на постмилениализма, а такъв, който действително ще помогне за неговото приемане. Ако има силна библейска защита на постмилениализма (и аз вярвам, че има), и ако тази защита може да бъде убедително представена (което се моля да направя), тогава християнският читател трябва да остави библейската позиция да има първостепенно влияние върху неговото мислене. Той трябва да позволи това; той не трябва просто да запази предишната си позиция заради църковен, обществен, или семеен натиск.

Трудно е да се изхвърли една есхатология за да се приеме друга. Аз знам; аз съм го правил.[74] Трудно е в интелектуално отношение, както и в църковно и обществено. В интелектуално отношение, есхатологичната система влияе на всяка област от теологичните разбирания и философския мироглед. Поправянето на есхатологията неизбежно произвежда дълбоки последствия в цялостната система на мислене и поведение. В църковно отношение, систематичното поправяне на есхатологичната позиция може да има разрушителни последствия в някои църковни кръгове (особено в тези, които изискват придържане към диспенсационализма сред служителите си). В обществено отношение, такава промяна може да струва на някой приятелството с някои християни (отново, това е особено вярно сред диспенсационалистите, които се отделят от системата). Все пак Писанието насърчава: “Но Бог нека бъде верен, а всеки човек лъжлив” (Римл. 3:4). Ако позицията на постмилениализма може да бъде ефективно представена, предизвикателството е отправено.

Практически, с представянето на постмилениалната система се отправя предизвикателство за християнска обществена дейност.[75] С приемането на цялостен библейски мироглед, основан върху постмилениализма, християнинът е подтикван да се противопостави на светското общество с радикалните претенции на Христос чрез лично благовестие, църковно обновление, и обществено преобразяване.[76] Някои критици на реконструкционисткия постмилениализъм[77] признават силно практичния елемент в постмилениализма.

Постмилениалистът Йейн Мъри пише: “В светлината на историята можем трудно да кажем, че пророческите неща са твърде второстепенни за да спечелят нашето внимание. Истината е, че това, което вярваме или не вярваме по този въпрос, ще има непрекъснато влияние върху начина, по който живеем. Най-големите духовни начинания и постижения в миналото са били тези, които са били подхранвани от вяра и надежда.”[78] Р. Дж. Ръшдуни дава отлично кратко изследване на въздействието на положителната, оптимистична есхатология върху християнската дейност. В това изследване той отбелязва: “Едно изследване на болнични пациенти по отношение на техните очаквания за оздравяване и живот достига до заключението, че има силна взаимна връзка между продължителността на живота и ориентираното към бъдещето мислене. Човек, чийто ум гледа напред към действия една година напред, е по-вероятно да оживее, отколкото този, чието мислене е само в ежедневния болничен режим. Този, който не гледа към бъдещето си, като правило няма бъдеще.”[79] Неговият исторически анализ след това твърдение показва същата истина на обществено ниво, по отношение на ориентацията на обществото към бъдещето. По същата причина, Милн признава: “Има една характеристика на постмилениализма, обаче, която наистина заслужава да се запази. Това е неговият оптимизъм по отношение на делото на благовестието.”[80] Неговият проблем е проблемът на всички амилениалисти и премилениалисти: Как да запазят този оптимизъм, който противоречи на логиката на техните есхатологични системи?

Заключение

Християнството и само християнството е единствената законна надежда за света. Постмилениализмът излага жизнено, библейски основано, променящо живота, преобразяващо обществото християнство. Моята загриженост относно напредъка на постмилениалната есхатология не е само академична; тя е силно практична. Когато има невежество и объркване по отношение на оптимистичната надежда на Писанието, има и последващо изсмукване на силата и жизнеността от самата християнска вяра. Аз съм убеден, че има връзка между възхода и приемането на диспенсационализма през деветнадесети век и упадъка на християнското влияние в американското общество през двадесети век. Сърдечното ми желание е да насърча приемането на библейската есхатология: постмилениализма.


[1] John A. Sproule, “A Tribute to S. Lewis Johnson, Jr.: Theologian and Preacher,” Continuity and Discontinuity: Perspectives on the Relationship between The Old and the New Testaments, John S. Feinberg, ed. (Westchester, IL: Crossway Books, 1988), p. 318.

[2] J. Gresham Machen, Christianity and Liberalism (New York: Macmillan, 1923), p. 177. Преиздадена от William B. Eerdmans Co., Grand Rapids.

[3] R. C. Sproul, Lifeviews (Old Tappan, NJ: Revell, 1986), p. 184.

[4] Michael Horton, ed., The Agony of Deceit: What Some TV Preachers Are Really Teaching (Chicago: Moody Press, 1990).

[5] Думата “светлина” се появява седемдесет и шест пъти в Новия завет. Най-често се използва метафорично.

[6] Призивът “да знаем” е чест рефрен в Новия завет, особено в трудовете на Павел, където се среща не по-малко от шестдесет и един пъти. Укорът “не знаете ли” се среща петнадесет пъти; виж Римл. 6:3, 16; 7:1; 1 Кор. 3:16; 5:6; 6:2, 3, 9, 15, 16, 19; 9:13, 24; 2 Кор. 13:5; Яков 4:4. “Не искам да сте невежи [т.е. незнаещи]” се среща седем пъти; виж Римл. 1:13; 11:25; 1 Кор. 10:1; 12:1; 2 Кор. 1:8; 2:11; 1 Сол. 4:13. “Ние/вие знаете” се среща тридесет пъти; виж Римл. 3:19; 7:14, 18; 8:22, 26, 28; 1 Кор. 2:12, 14; 8:1; 2, 4; 12:2; 15:58; 16:15; 2 Кор. 5:1; 8:9; 13:6; Гал. 3:7; 4:13; 3:19; Еф. 5:5; Фил. 2:22; 4:15; 1 Сол. 3:3; 4:2; 5:2; 2 Сол. 2:6; 3:7; 1 Тим. 1:8; 3:5; “Желая да знаете/така, че да знаете” се среща девет пъти; виж 1 Кор. 11:3; 2 Кор. 2:4; Еф. 1:18; 6:21; Кол. 4:6; 1 Сол. 4:4; 1 Тим. 3:15; 2 Тим. 3:1.

[7] Cornelius Van Til, The Defense of the Faith (3rd ed.; Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1967), ch. 3.

[8] Пс. 1:2-3; 119:97; Мат. 13:23; Деян. 17:11.

[9] Йоан 17:17; сравни Йоан 8:32; 15:3; Еф. 5:26; 2 Сол. 2:13; Яков 1:21.

[10] За полезно запознаване с либералните есхатологични възгледи, виж Millard J. Erickson, Contemporary Options in Eschatology: A Study of the Millenium (Grand Rapids: Baker, 1977), chaps. 1-2, и Erickson, Christian Theology, 3 vols. (Grand Rapids: Baker, 1985), 3:1155ff. Anthony Hoekema, The Bible and the Future (Grand Rapids: Eerdmans, 1979), p. 288-315 (Appendix: “Recent Trends in Eschatology”). John N. Oswalt, “Recent Studies in Old Testament Eschatology and Apocalyptic,” Journal of the Evangelical Theological Society 24:4 (Dec. 1981) 289-302.

[11] За кратък анализ на теологичните проблеми, присъщи на такива твърдения, виж R. J. Rushdoony, “Introduction,” in J. Marcellus Kik, An Eschatology of Victory (n.p.: Presbyterian & Reformed, 1971), p. vii-ix. Въпреки че трите следващи твърдения идват само от диспенсационалисти, проблемът не е ограничен само до тази школа. Премилениалистите и амилениалистите също са виновни за такива ненавременни нагробни слова. Виж, например, амилениалиста Jay E. Adams, The Time Is at Hand (Nutley, NJ: Presbyterian & Reformed, 1966), p. 2, 4, 96.

[12] Lewis Sperry Chafer, “Foreword to the First Edition [1936],” in Charles L. Feinberg, Premillennialism or Amillennialism. Този труд е озаглавен Millennialism: The Two Major Views (3rd ed.; Chicago: Moody Press, 1980), p. 9 (курсивът е мой).

[13] Lewis Sperry Chafer, Systematic Theology, 8 vols. (Dallas: Dallas Theological Seminary Press, 1948) 4:281. Тази серия се изчерпа през 1988.

[14] W. Cullbertston и H. B. Centz, ed., Understanding the Times (Grand Rapids: Zondervan, 1956), p. 22.

[15] J. Dwight Pentecost, Things to Come: A Study in Biblical Eschatology (Grand Rapids: Zondervan, 1958), p. 386, 387 (курсивът е мой).

[16] John F. Walvoord, The Millennial Kingdom (Findlay, OH: Dunham, 1959), p. 9.

[17] Merrill F. Unger, “Millennium,” Unger’s Bible Dictionary (2nd ed.; Chicago: Moody Press, 1961), p. 739.

[18] Hal Lindsey, The Late Great Planet Earth (Grand Rapids: Zondervan, 1970), p. 176 (курсивът е мой).

[19] John F. Walvoord, “Review of House Divided,” Bibliotheca Sacra 147 (July/Sept. 1990) 371.

[20] Следващият материал и библиографски данни по отношение на Южния презвитериански постмилениализъм е извлечен от James B. Jordan, “A Survey of Southern Presbyterian Millennial Views Before 1930,” Journal of Christian Reconstruction 3:2 (Winter 1976-77) 106-121.

[21] Eugene C. Caldwell, “A Kingdom That Shall Stand Forever,” Union Seminary Review 33 (Jan. 1922) 112. Колдуел е бил професор по Гръцки Нов завет в Теологичната семинария Юниън.

[22] T. Cary Johnson, “The Signs of the Times,” ibid. 35 (Oct. 1923) 47ff. Джонсън е бил професор по систематика в Теологичната семинария Юниън. Това е написано след Първата световна война и, въпреки войната, показва, че Христос “ще научи всички народи на земята. . . . На църквата й предстои още тържествуване.”

[23] Russell S. Cecil, Handbook of Theology (Richmond: The Presbyterian Committee of Publication, 1923), p. 101.

[24] David S. Clark, The Message from Patmos: A Postmillennial Commentary on the Book of Revelation (Grand Rapids: Baker, rep. 1989). Книгата не е датирана, но на страница 9 той говори за “съвсем скорошната” публикация на коментара на А. С. Пийк върху Откровение, който е издаден през 1919, а на страница 39 той се позовава на статия от 1921 в Century Magazine.

[25] Виж: Ned B. Stonehouse, J. Gresham Machen: A Biographical Memoir (3rd ed.; Philadelphia: Westminster Theological Seminary, [1954] 1978). Мейкен насърчава християните да вървят напред “радостно, с ентусиазъм да подчиняват света на Бога” (p. 187). “И въпреки всички подигравки на движенията за мир, аз подхранвам надеждата, че благовестието ще спечели” (p. 245). “Вярвам, че ще има духовен бунт на обикновения човек по целия свят, който ако се отнеме при потопа, може да отмие безумието на войната” (p. 261). Виж също: Machen, Christianity and Liberalism, p. 49, 152, 178, 180. Гари Норт пише: “Веднъж попитах Пол Уули какви есхатологични възгледи е имал Дж. Греъм Мейкен. . . . Уули отговори, че той е бил постмилениалист, поне когато е прогласявал своите възгледи, което, както разбрах, е е било често.” North, “Editor’s Introduction,” Journal of Christian Reconstruction 3:2 (Winter 1976-1977), 3-4. Професор Норман Шепърд впоследствие казва на Норт, че и на него Уули е казал същите неща за възгледите на Мейкен.

[26] D. H. Kromminga, Prophecy and the Church: Studies in the History of Christian Chiliasm (Grand Rapids: Eerdmans, 1945), p. 257. Виж Floyd E. Hamilton, The Basis of the Millennial Faith (Grand Rapids: Eerdmans, 1942).

[27] Първите два цитата, и шест от тридесет и четирите цитата в първата глава на Things to Come на Пентъкост са от Prophecy and the Church на Алис.

[28] Можем да посочим поне два постмилениални приноса на Алис към дебата, единия през 1947, другия през 1954. O. T. Allis, “The Parable of the Leaven,” Evangelical Quartely 19:4 (Oct. 1947) 254-273 и Allis, “Foreword,” в Roderick Campbel, Israel and the New Covenant (Tyler, TX: Geneva Divinity School Press, [1954] 1981), p. vii-x.

[29] Дж. Марселъс Кик написва две книги като принос към дискусията. Виж: Eschatology of Victory. Тази книга е сборник на две по-малки книги от Дж. М. Кик от 1958 и 1954 (както и кратка поредица от лекции, четени в Уестминстърската Семинария през 1961). За двете по-ранни дати виж: Loraine Boettner, The Millennium (Philadelphia: Presbyterian & Reformed, 1958), pp. 12, 385. Виж също: Allan R. Ford, “The Second Advent in Relation to the Reign of Christ,” Evangelical Quarterly 23 (1951) 30-39; Campbell, Israel and the New Covenant; Boettner, The Millennium.

[30] George E. Ladd, Crucial Questions About the Kingdom of God (Grand Rapids: Eerdmans, 1952), p. 47-48. През 1978 г. той говори за него като “възглед на малцинството днес.” Ladd, The Last Things: An Eschatology for Laymen (Grand Rapids: Eerdmans, 1978), p. 108-110.

[31] H. Wayne House and Thomas D. Ice, Dominion Theology: Blessing or Curse? (Portland, OR: Multhnomach, 1988), p. 210. Курсивът е мой.

[32] Ernest Frederick Kevan, “Millennium,” Baker’s Dictionary of Theology, Everett F. Harrison, ed. (Grand Rapids: Baker, 1960), p. 353.

[33] John F. Walvoord, The Revelation of Jesus Christ (Chicago: Moody Press, 1966), p. 289.

[34] John Murray, The Epistle to the Romans (New International Commentary on the New Testament), vol. 2 (Grand Rapids: Eerdmans, 1965). Ричард Гафин изглежда греши по отношение на амилениализма на Мъри, основавайки се върху преглед на по-ранните трудове на Мъри (1954), а не върху по-късните му трудове (1965). Gaffin, “Theonomy and Eschatology: Reflections on Postmillennialism,” Theonomy: A Reformed Critique, William S. Barker and W. Robert Godfrey, eds. (Grand Rapids: Zondervan, 1990), p. 199.

[35] Erroll Hulse, The Restoration Of Israel (Worthing, Sussex: Henry E. Walter, 1968).

[36] В самата година на издаването на книгата на Линдзи (1970), се издават от 76-и до 88-и брой на месечното Banner of Truth. В първата статия тези нео-пуритани споменават, че техният брой е “нарастнал значително през последното десетилетие,” въпреки широко разпространения либерализъм и отстъпничество около тях. Anonymous, “The End of the Sixties,” Banner of Truth, No 76 (Jan. 1970) 3.

[37] Donald Macleon, “The Second Coming of Christ,” Banner of Truth, No 82/83 (July/August 1970) 16-22. Donald Dunkerley, “Review of The Time is at Hand,” ibid., No. 83/83 (July/August 1970) 46-47. Iain Murray, “The Hope and Missionary Activity,” ibid., No. 84 (Sept. 1970) 7-11. Това е препечатка на статията на Алигзандър Самървил от деветнадесети век, “The Evangelisation of the World,” ibid., No. 84 (Sept. 1970) 31-35. S. M. Houghton, “Maintaining the Prayer for the World-wide Outreach of the Gospel,” ibid., No. 84 (Sept. 1970) 36-37. W. Stanford Reid, “Christian Realism and Optimism,” ibid., No. 85 (Oct. 1970), 3-6.

[38] R. J. Rushdoony, Thy Kingdom Come: Studies in Daniel and Revelation (n.p.: Presbyterian & Reformed, 1970). Peter Toon, Puritans, The Millennium, and the Future of Israel (London: James Clark, 1970).

[39] Iain Murray, The Puritan Hope: Revival and the Interpretation of Prophecy (Edinburg: Banner of Truth, 1971). Виж предварителната бележка в публикацията за главата, назована “The Hope and Missionary Activity,” Banner of Truth, No. 84 (Sept. 1970) 7-11.

[40] Виж: House and Ice, Dominion Theology; John Walvoord, The Prophecy Knowledge Handbook (Wheaton, IL: Victor, 1990), p. 17; Robert P. Lightner, The Last Days Handbook: A Comprehensive Guide to Understanding the Different Views of Prophecy (Nashville: Thomas Nelson, 1990), p. 85.

[41] За кратка история на постмилениализма, виж Глава 4 по-долу. “Постмилениализмът става есхатологичната позиция на теолозите, които доминират теологичното мислене през последните няколко века.” J. Dwight Pentecost, Things to Come, p. 386. Едно свидетелство за влошаването на състоянието на постмилениализма може да бъде сравнението между W. E. B.’s [William E. Blackstone] Jesus is Coming (Old Tappan, NJ: Revell, [1898, 1908, 1932]) от 1878 с Charles L. Feinberg, Premillennialism or Amillennialism, първо издание през 1936, преиздадена като Millennialism: The Two Major Views. Трудът на Блекстоун от 1878 защитава само премилениализма срещу постмилениализма; книгата на Файнберг от 1936 защитава премилениализма срещу амилениализма, без въобще да споменава за постмилениализма.

[42] James H. Moorhead, “Millennialism in American Religious Thought,” Journal of American History 71:3 (Dec. 1984) 525.

[43] Ibid.. Виж също: “History of Opinions Respecting the Millennium,” American Theological Review 1 (Nov. 1859) 655. George M. Marsden, The Evangelical Mind and the New School Presbyterian Experience: A Close Study of Thought and Theology in Nineteenth-Century America (New Haven: Yale University Press, 1970), p. 185ff.

[44] James H. Moorhead, “The Erosion of Postmillennialism in American Religious Thought, 1865-1925,” Church History 53 (1984) 76.

[45] Gary North, “Towards the Recovery of Hope,”Banner of Truth, No. 88 (Jan. 1971) 12.

[46] Dave Hunt, Whatever Happened to Heaven? (Eugene, OR: Harvest House, 1988), задната корица; p. 9. Виж също: p. 31, 68, 70, 72.

[47] House and Ice, Dominion Theology, p. 210.

[48] Walvoord, “Review of House Divided,” p. 372.

[49] Douglas Shearer, Political Power: Battle for the Soul of the Church (Sacramento, CA: New Hope Christian Fellowship, 1988), p. 16.

[50] “С приближаването на 2000 година несъмнено ще се увеличи интересът към премилениалните идеи и още по-опасните предположения, че това трето хилядолетие ще е Хилядолетното царство на Христос.” Dwight Wilson, Armageddon Now! The Premillennarian Response to Russia and Israel Since 1917 (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, [1977] 1991). Примери на склонността към смекчени форми на определяне на датата сред изявените диспенсационалистически учени могат да се открият в Charles C. Ryrie, The Living End (Old Tappan, NJ: Revell, 1976), p. 128-129; Herman A. Hoyt, “Dispensational Premillennialism,” The Meaning of the Millennium: Four Views, Robert Clouse, ed. (Downer’s Grove, IL: Inter-Varsity Press, 1977), p. 63 и John Walvoord, The Nations, Israel, and the Church in Prophecy (Grand Rapids: Zondervan, 1988), p. xiv.

[51] Dwight Wilson, Armageddon Now!, p. 218. Докато пиша тези думи, само няколко седмици след постигането на победата на съюзниците във Войната в Залива през 1991, зная за големия брой книги, които посочват Саддам Хюсеин и Вавилон като предвестници на края. Christianity Today, Newsweek, и други списания са пуснали статии за потопа от евангелски прокобници. Joe Maxwell, “Prophecy Books Become Big Sellers,” Christianity Today 343 (March 11, 1991) 60. Някои заглавията, споменати в Christianity Today, са John Walvoord, Armageddon, Oil and the Middle East, ново издание на книгата му от 1947; Charles H. Dyer, The Rise of Babylon: Sign of the End Times; Edgar C. James, Arabs, Oil and Armageddon; Charles C. Ryrie, Crisis in the Middle East.

[52] Lightner, The Last Days Handbook, p. 171. През 1991 нарушителят е Джон Уолвурд.

[53] Thomas D. Ice, “Dispensationalism, Date-Setting and Distortion,” Biblical Perspectives 1:5 (Sept./Oct. 1988) 1.

[54] John F. Walvoord, The Rapture Question (2nd ed.; Grand Rapids: Zondervan, 1979), p. 73. Виж Глава 14 за критика на учението за непосредственото грабване.

[55] Barbara Reynolds, “Prophecy clock is ticking in Mideast,” U.S.A. Today (Jan. 19, 1991), Inquiry section.

[56] Walvoord, Prophecy Knowledge Handbook, p. 400.

[57] John T. Demarest and William R. Gordon, Christocracy: Essays on the Coming and Kingdom of Christ (3rd ed.; New York R. Brinkerhoff, 1878), p. 378.

[58] Dale H. Kuiper, “What Constitutes Victory? An Analysis of the Postmillennialism Espoused by Chalcedon, Especially in Rushdoony’s God’s Plan for Victory” (непубликуван конферентен материал: South Holland, IL: South Holland Protestant Reformed Church, 1978), p. 54.

[59] Chafer, Systematic Theology, 4:281.

[60] Walvoord, “Review of House Divided,” 370.

[61] House and Ice, Dominion Theology, pp. 9-10.

[62] Richard A. Young, “Review of Dominion Theology: Blessing or Curse?Grace Theological Journal 2:1 (Spring 1990) 115.

[63] George Murray, Millennial Studies: A Search for Truth (Grand Rapids: Baker, 1948), p. 86.

[64] Erickson, Contemporary Options in Eschatology, p. 72.

[65] Gaffin, “Theonomy and Eschatology: Reflections on Postmillennialism,” Theonomy: A Reformed Critique, p. 216-217.

[66] Виж: доста подробната, макар и политически погрешна Loraine Boettner, The Millennium и тематичната Roderick Campbell, Israel and the New Covenant.

[67] Полезните нови постмилениални книги включват: превъзходния (макар и малък) въвеждащ труд, John J. Davis, Christ’s Victorious Kingdom: Postmillennialism Reconsidered (Grand Rapids: Baker, 1986). Изключително полезният, основан върху символизма подход на Дейвид Чилтън към есхатологичните оптимистични теми, David Chilton, Paradise Restored: A Biblical Theology of Dominion (Ft. Worth, TX: Dominion Press, 1985). Също виж: Greg L. Bahnsen and Kenneth L. Gentry, Jr., House Divided: The Break-Up of Dispensational Theology (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1989), Part 2. Но нито една от тях не е пълен систематичен теологичен учебник по постмилениализъм.

[68] Thomas N. Finger, Christian Theology: An Eschatological Approach (Nashville: Thomas Nelson, 1985), p. 114.

[69] Полезно поправление и укор срещу това може да се открие в Bob and Gretchen Passantino, Witch Hunt (Nashville: Thomas Nelson, 1990), виж особено ch. 8. Трябва да се посочи, че авторите са премилениалисти.

[70] Hunt, Whatever Happened to Heaven?; Hal Lindsey, The Road to Holocaust (New York Bantam, 1989).

[71] През февруари 1989 бях интервюиран с диспенсационалиста Томас Айс в християнска радио програма в Остин, Тексас. Диалогът засягаше диспенсационализма и постмилениализма. Няколко пъти интервюиращият, който (отначало) се опита да бъде “обективен” в интервюто си, продължи да нарича диспенсационалистичния възглед с познатия диспенсационалистичен език: говореше за тези “диспенсационалистични истини.” Кой може да спори с истината?

[72] Hunt, Whatever Happened to Heaven, p. 224.

[73] Виж Част Пета, “Възражения.”

[74] Виж свидетелството ми в Предговора (назовано “Защо не можех да остана диспенсационалист”) в Bahnsen and Gentry, House Divided, p. xlvii-lii.

[75] Виж Gary North, Millennialism and Social Theory (Tyler, TX: Institute for Christian Economics, 1990), p. 254. Този труд от 400 страници представя предизвикателство към песимистичните есхатологии по отношение на призива към практическа християнска дейност в света.

[76] Rousas John Rushdoony, God’s Plan for Victory: The Meaning of Postmillennialism (Fairfax, VA: Thoburn Press, 1977).

[77] Виж разглеждането реконструкционисткия и пиетистичния постмилениализъм в Глава 4.

[78] Murray, Puritan Hope, p. xxii.

[79] Rushdoony, God’s Plan for Victory, p. 17.

[80] Bruce Milne, What the Bible Teaches About the End of the World (Wheaton, IL: Tyndale, 1979), p. 81.





He Shall Have Dominion
Copyright © 1992 Kenneth L. Gentry, Jr.
превод Copyright © 2001 Радослава Петкова, Dominion 777