5

ОТКРОВЕНИЕТО НА ИСТИНАТА

Така ще бъде словото ми, което излиза из устата ми; не ще се върне при мене празно, но ще извърши волята ми, и ще благоуспее в това, за което го изпращам. (Исая 55:11).

Важен елемент в християнската философия на историята, както отбелязах в Глава 1, е откровението. Бог е открил на човека Себе Си и Своята воля в Писанията на Стария и Новия завет. Няма да пиша тук апологетика на ортодоксалния възглед за Писанието – това твърде много ще ни отклони от нашата цел.[1] Въпреки това е важно да се отбележи и приложи към дадения предмет ортодоксалният възглед за Писанието, от който аз изхождам като постмилениалист.

Божието слово е непогрешимо

Шестдесет и шестте книги на Писанието са лично и пряко открити от Бога на човешки писатели чрез вдъхновението на Святия Божий Дух (2 Тим. 3:16; 2 Пет. 1:20-21). Както казва Калвин, Писанията са дошли до нас “чрез служението на хора, от самата Божия уста.”[2] Бог толкова внимателно е открил Своето Слово на Своите пророци, че може да се каже за пророка: “и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.” (Втор. 18:18).[3] Затова, един от постоянните рефрени в Писанията е “Така каза Господ.”

Бивайки лично откритото Слово на Живия и Истинен Бог, Писанията са непогрешими в своя оригинален ръкопис във всичко, което твърдят. Това е вярно както за историческите въпроси, така и за духовните.[4] Христос потвърждава: “Твоето слово е истина” (Йоан 17:17). Божията мъдрост е неограничена и неизследима.[5] Няма ограничение или несъвършенство в Неговото знание (Йов 37:16). Той знае всички неща напълно и изчерпателно.[6] Неговото Слово е непогрешимо и винаги ще се показва в историята като такова. Така есхатологичните пророчества на Писанието, когато са тълкувани вярно, трябва да се изпълнят абсолютно.

Ако Библията учи, че нещо е вярно и трябва да бъде очаквано, тогава независимо колко трудно е за нас да си го представим, независимо колко силно са насочени срещу него историческите сили на Сатана, ние трябва да се преклоним пред авторитета на Писанията. “За Бога всичко е възможно” (Мат. 19:26). На никой исторически или философски аргумент срещу библейското откровение относно есхатологичния завършек не трябва да се разрешава да надделява в мислите на християнина. Основната рамка на християнската есхатология трябва да се корени твърдо в Библията, ако трябва да бъде реалистична и истинна.

Писанията стоят като абсолютен авторитет над човека, давайки му сигурен извор за свръхестествено открита, логическа истина. Например, апостолите на Новия Завет са настоявали върху приемането на тяхната власт.[7] Заповедите на Писанието принуждават вярващите към покорство, независимо и въпреки мъдростта на човека и силата на Сатана. “Оръжията на нашата война не са плътски, но мощни чрез Бога за събаряне на крепости,” по тази причина ние сме задължени да “събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленим всеки разум да се покорява на Христа.” (2 Кор. 10:4-5). Наистина, Павел заповядва: “Недейте се съобразява с този век, но преобразявайте се чрез обновяване на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно нему, и съвършено” (Римл. 12:2).

Божието Слово е не само теоретичната основа на християнския мироглед, но и практическото откровение на Истината, служещо като мотивация за действие според тази Истина. То подготвя вярващия духовно и интелектуално за всяка задача във всяка област на човешката дейност. “Всичкото писание е боговдъхновено, и полезно за поучение, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божия човек усъвършенстван, съвършено приготвен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17).[8] Затова благочестивият труд на вярващия “не е напразен в Господа” (1 Кор. 15:58).[9] Когато пророческите данни на Писанията ни убеждават в определена историческа надежда и определен курс на действие, ние сме в грешка, ако ги отречем. Ние също стоим в греховно неверие, когато страхливо се съмняваме в тях.

Божието слово е мощно

Самото Божие Слово, което очертава плана на историята, също е причинната сила, осигуряваща успеха на този план. Това може да се види от няколко посоки.

Съзидателното слово

Библията започва със силно и решително заявление относно абсолютната сила на Божието изговорено Слово. Вселената съществува поради упражняването на Божията съзидателна воля и е доведена до съществувание чрез Неговите върховни, последователни, божествени декрети. Вселената е била създадена чрез Неговото Слово: “и Бог каза” е важен повтарящ се елемент в описанието на сътворението.[10] Описанието на сътворението показват създание ex nihilo [лат. от нищо – бел. ред.] в шест буквални дни.[11] Такава е причинната сила на Божието Слово. Вселената не е еволюиращо, безличностно, естествено явление без смисъл или цел.

Важно е да бъде разбрано отношението между съзидателното Божие Слово и Словото на откровението. Писанията ясно свързват двете в едно. Най-ясното доказателство за това се намира в Псалм 33:4-6: “Защото слово [на откровението] на Господа е право, и всичките му дела са извършени с вярност. Той обича правда и правосъдие; земята е пълна с милосърдието на Господа. Чрез [съзидателното] слово на Господа станаха небесата, и чрез дишането Му цялото им множество.”

Провиденческото слово

Вселената провиденчески се поддържа чрез продължаващото приложение на същностната сила на Божието Слово. Богът на Писанията не е деистичен Създател; Той тясно и лично е въвлечен във всяка част от Своето създание за да го поддържа и запазва чрез Своето действено Слово. За божествения Христос се казва, че “държи всичко (ta panta) чрез Своето могъщо Слово” (Евр. 1:3; ср. 2 Петр. 3:7). Неговото Слово никога няма да премине (Мат. 24:35).

Този въпрос е свързан с въпроса за Божието върховенство. Писанието учи, че Триединството е в пълен и абсолютен контрол над всяка причинност във всяко място на вселената. Божието пълно, абсолютно, непроменимо управление на всички неща е основано в Божия предопределен план от вечността. Бог не е ограничено създание, ограничен в границите на времето, последователността на моментите и съревнование с други сили. Той е Вечното Сега, съществуващ винаги в настоящето (Изх. 3:14). “Бог, от вечността, чрез мъдрото и свято намерение на Своята собствена воля, свободно и непроменимо е наредил всичко, което се случва: въпреки това, Бог не е нито начинател на греха, нито се налага насилие над волята на творенията; нито се отнема свободата или обусловеността на вторичните причини, но по-скоро се установява” (Уестминстърска Изповед на вярата 3:1).

Бог управлява вселената като система и управлява “природните” явления на земята.[12] “И Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява” (Кол. 1:17; ср. Ис. 45:7; Евр. 1:3). За християнина “природен закон” е единствено удобен израз за обяснение на явленията във вселената в тяхната подреденост. Тъй като Бог присъстува навсякъде във вселената (1 Кор. 7:17; Ер. 23:23-24), християнският мироглед изисква да приемем, че ние живеем в напълно личностна вселена. Според християнският възглед вселената не действува според своя вътрешна сила (естествено), а според постоянното насочване на вечно присъствуващия Бог (свръхестествено). Това, което учените наричат “природен закон,” всъщност е “божествено провидение.”

Бог управлява историческите промени[13] и определя предназначението и целта на всички неща.[14] Той “върши всичко според намерението на Своята воля” (Еф. 1:1). Вселената и земната история съществуват за Божия слава и са управлявани според тази цел. Вселената не съществува нито от само себе си, нито за себе си. Божието всемогъщество и всезнание гарантират, че крайният изход от всички събития в историята ще се съобрази с Неговия план или намерение, въпреки човешкото несъгласие и съпротивата на Сатана. Божията воля не може да бъде осуетена.

Бог управлява дори най-дребните житейски подробности.[15] Неговият план не е само общо очертание на хода на историческото развитие, а подробен план, който на всеки свой етап свидетелствува за Божието абсолютно върховенство. Всички части на плана са подредени от начало в подчинение на цялото. От гледна точка на върховната действителност няма нито случайност, нито късмет. Всички неща се случват според Божия план, въпреки че от човешка гледна точка изглеждат случайни.

Това върховно управление от Бога включва дори свободните действия на хората.[16] Човекът има “свободно морално действие.” Той не може да върши какво да е чрез действието на своята воля; той е ограничен. Човек не се носи в празно пространство без нищо, върху което да стъпи; той се движи във всеобхватния план на Бога. Против Божия план е той да “стъпи самостоятелно на краката си.” Божието управление на човека, обаче, не е едностранен, както би било нашето управление един над друг. По-скоро това е управление на две нива: Бога отгоре и човека отдолу. Такова управление осигурява на човека истински смисъл (той не е робот) и в същото време дава на Бога истинско върховенство (всички неща стават под насочването на Неговото мъдро намерение).

Божието управление определя и злите дела на свободните морални участници,[17] и техните праведни дела.[18] Класическото доказателство за това е Петровото твърдение: “Защото наистина Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците и израилевите люде се събраха в този град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал, за да извършат всичко, което твоята ръка и твоята воля са определили да стане” (Деян. 4:27-28).

Макар, че нашият свят и праведен Бог не участва в грях, въпреки това Той го определя и го управлява към добра цел.[19] Бог не само определя всички събития в историята, Той също определя свободната морална сила на човека и вторичните причини, свързани с всички събития. Злото деяние винаги е на индивидуалния участник, който го извършва; въпреки това, то също е винаги под все-управляващата сила на Бога. Така тези, които вършат зло, признават своята собствена отговорност, въпреки Божието върховно управление. Разбира се, класическият пример за това е разпъването на Христос, което със сигурност е най-злото деяние в историята. И все пак, то бе пророкувано и предопределено от Бога (Деян. 2:23; 4:26-28).

Пророческото слово

Същото това могъщо, определящо Божие Слово е това, което дава пророчествата. И тези пророчества не са само предузнание, а са постоянно действаща, неустоимо причинна сила в историята. “Така ще бъде Словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в това, за което го изпращам” (Ис. 55:11; ср. Ис. 46:10-11). Това могъщо слово дори убива Неговите врагове.[20]

Възстановяващото слово

По отношение на материала на пророческото очакване, ще се опитам да покажа в този труд, че Божието Слово е също възстановяващо. Трябва да отбележим, че непосредствено след Падението на Адам в Едем (от което грехът навлезе в човешката раса), Господ незабавно говори възстановително слово на изкупление. “Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влечеш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. Ще поставя и вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата” (Бит. 3:14-15).[21] От тук идва присъствието на Едемска терминология в много есхатологични текстове, както ще видим.[22]

Заключение

И така, Божието Слово е съзидателно, провиденческо, пророческо и възстановяващо. Има истински и важен смисъл в твърдението, че историята е “неговата история.”* Бог създаде света и човека за Своя собствена слава (Римл. 11:36; Откр. 4:11). Писанията учат, че Бог управлява историята чрез упражняването на Своята всемогъща мъдрост и сила. Всъщност, цялата идея за предсказателно пророчество е зависима от този възглед за историята, тъй като сбъдването на всички пророкувани събития изисква всички предходни и извършващи се едновременно с тях и свързани събития по света и в историята да стават също според план. Почти винаги (Христос и Йоан Кръстител са забележителни изключения) личността, която е въвлечена в изпълнението на пророчеството, не осъзнава, че нейното свободно действие е изпълнение на предопределено от Бога пророчество.

Словото на върховния Бог е съзидателно конструктивно. Тоест, то довежда в съществуване дейстителността (Бит. 1; Евр. 11:3) и насочва изработването на всички исторически процеси (Ис. 46:10; 55:11). Тази двойна реалност – творческото Слово и провиденческото Слово – свързва властта на Божието Слово с човешкия живот. Псалмистът отбелязва, че Господнето Слово върховно е направило и провиденчески управлява небесата и земята (Пс. 33:6-11). Той също отбелязва, че Неговото съзидателно и върховно Слово е това, което е откровението на човека за праведност и справедливост: “Защото словото на Господа е право, и всичките му дела са извършени с вярност. Той обича правда и правосъдие” (Пс. 33:4-5а). Словото/заповедта на Бога е стандартът за правилни и неправилни задължения, както беше в Едемската градина.

Дори Адам, докато бе незасегнат от греха, не беше върховен, а само производен морален стандарт. Както казва Ван Тил, Адам беше вторично пресъздаващ под Божието Слово, а не първично създаващ. Той мислеше Божиите мисли след Бога, на нивото на създание. Дори в непоквареното си състояние той знаеше, че е създаден да живее чрез свръхестествено, положително откровение, а не автономно. Методът, чрез който Адам трябваше да познае доброто и злото, трябваше да бъде подчинен на Божието тълкуващо слово/постановление.